Не беше сигурен защо купи родната си ферма, нито защо продължи да търгува и да придобива собственост от името на Ритвелд. Готвел е Йоханус Ритвелд за свой вариант на Якоб Херцун? Измислена, но иначе почтена личност, като онази, която Пека Ролинс беше сътворил, за да пързаля с лекота наивните гълъбчета? Или го е направил със смътната идея да възкреси така семейството, което беше изгубил? И имаше ли значение всъщност? Йоханус Ритвелд съществуваше на хартия и в банковите тефтери, а Колм Фейхи беше идеален за ролята.
Когато събранието най-после се разтури, кафето беше изстинало и наближаваше пладне. Въпреки ярката светлина, която струеше през прозорците, другите щяха да затворят очи за час-два. Той не можеше да си позволи този лукс. „Ние не спираме.“ Цялото тяло го болеше от изтощение. Кракът му вече не пулсираше, затова пък болката се беше разпростряла по цялата му дължина.
Отлично знаеше, че постъпва глупаво, че е малко вероятно да се върне жив от Ребрата. От години Каз живееше и оцеляваше така — лъжливи ходове и удари по фланга. Защо да атакуваш проблема директно, когато можеш да подходиш другояче? Винаги имаше друг ъгъл, невидима точка за упражняване на натиск. Невидима за всеки друг, освен за него. А сега се канеше да разбие стената с глава, право напред като вол, впрегнат в рало. Най-вероятно щяха да го пребият почти до смърт и да го завлекат право при Пека Ролинс. Но беше вкарал хората си в капан и ако трябваше да прегризе лапата си, за да ги измъкне, значи точно това щеше да направи.
Но първо трябваше да намери Иней. Откри я в разточително обзаведената баня, цялата в бяло и златно. Седеше пред тоалетката и режеше хотелските хавлии за превръзки.
Мина покрай нея, съблече палтото си и го метна върху мивката до ваната.
— Трябва да ми помогнеш с маршрута до Ребрата.
— Идвам с теб.
— Знаеш, че трябва да отида сам при тях — каза той. — Без подкрепление, което да изтълкуват като проява на слабост.
Завъртя кранчетата и след няколко гъргорещи стенания от чучура потече гореща вода. Като си вземе парите и стане безобразно богат, може да инсталира течаща топла вода в Ребрата, помисли си той.
— Но не мога да стигна дотам по улиците.
— Изобщо не трябва да ходиш.
Каз свали ръкавиците си, потопи ръце във водата, наплиска лицето си, после прокара пръсти през косата.
— Или ми кажи най-добрия маршрут, или сам ще си го измисля.
Би предпочел да ходи, вместо да се катери. Всъщност би предпочел да го закарат дотам във файтон. Но тръгнеше ли по улиците на Кацата, щяха да го арестуват, преди да е наближил Ребрата. А и трябваше да подходи отвисоко, иначе целият план отиваше по дяволите.
Извади от джоба на палтото си туристическата карта на Кетердам, която беше намерил в салона на апартамента. Не беше достатъчно детайлна, но хубавите карти на града бяха останали на Черното було.
Разгънаха картата до ваната и Иней се зае да начертае маршрут по покривите и най-добрите места, където Каз да прекоси каналите.
В един момент тя забоде пръст в картата.
— Оттук е по-бързо, но и по-стръмно.
— Ще мина по по-дългия път — каза той.
Искаше мислите му да са фокусирани върху предстоящия сблъсък и незабележимото придвижване, а не върху голямата вероятност да се пребие при всяка следваща крачка.
Когато реши, че е запомнил маршрута, Каз прибра картата и извади друг лист от джоба си. Лист с бледозеления печат на банка „Геменс“. Връчи го на Иней.
— Какво е това? — попита тя и плъзна поглед по съдържанието. — Не може да е… — Прокара пръсти по текста, сякаш очакваше думите да изчезнат. — Договорът ми — прошепна накрая.
— Не искам да дължиш нищо на Пер Хаскел. Или на мен.
Още една половинчата истина. Вече бе измислил стотина начина да я обвърже към себе си, да я задържи в Кетердам. Но Иней достатъчно дълго бе живяла в оковите на един или друг дълг, а присъствието й тук беше пагубно и за двама им. По-добре да си тръгне.
— Но как? — попита тя. — Парите…
— Уредих го. — Ликвидирал бе всичките си активи, използвал бе всичките си спестявания до последния престъпен цент.
Иней притисна плика с документа до гърдите си, върху сърцето.
— Не знам как да ти благодаря, Каз.
— Да бе. Убеден съм, че сулийците имат поне десетина поговорки за такъв случай.
— Още никой не е измислил думи за такъв случай.
— Ако свърша на бесилото, може да кажеш няколко топли думи над трупа ми. Изчакай до шест камбани. Ако не се върна дотогава, опитай се да изведеш хората от града.
— Каз…
— В зида зад Вранския клуб има една по-светла тухла. Извади я и ще намериш двайсет хиляди крюге. Не е много, но ще стигне да подкупиш няколко стражи. — Знаеше, че е малко вероятно да се измъкнат от града и че вината е негова. — Ако си сама, ще имаш по-добър шанс. И още по-добър, ако тръгнеш веднага.