Иней присви очи.
— Ще се престоря, че не си го казал. Те са ми приятели. Никъде няма да ходя.
— Кажи ми за Дуняша — смени темата той.
— Оръжията й бяха от най-високо качество. — Иней взе ножиците от тоалетката и започна да реже на ивици поредната хавлия. — Мисля, че тя може да е моята сянка.
— Бая солидна сянка ще да е, щом мята ножове.
— Сулийците вярват, че ако постъпиш зле, даваш живот на сянката си. Всеки грях й дава сили, докато не стане по-силна от теб.
— Ако беше вярно, значи моята сянка щеше да потопи цял Кетердам в мрак.
— Може би — каза Иней и вдигна тъмните си очи към неговите. — А може би ти си нечия сянка.
— Говориш за Пека.
— Какво ще стане, ако се върнеш от Ребрата? Ако търгът мине по план и всичко свърши благополучно?
— Ще си получиш кораба и бъдещето.
— А ти?
— Ще си развявам байрака, докато късметът ми не се обърне. Ще използвам печалбата от удара да изградя империя.
— А след това?
— Кой знае? Ще я изравня със земята?
— Това ли те прави различен от Ролинс? Че не оставяш нищо след себе си?
— Аз не съм нито Пека Ролинс, нито неговата сянка. Не продавам момичета в бордеи. Не вземам парите на безпомощни хлапета с измама.
— Помисли си за игралната зала във Вранския, Каз. — Гласът й беше нежен, търпелив… Тогава защо му идеше да подпали нещо? — Помисли си за всеки рекет, манипулирана игра на карти и обир, които си планирал и извършил. Всички онези мъже и жени заслужавали ли са да станат твои жертви?
— Невинаги получаваш заслуженото, Иней. Ако беше така…
— Брат ти получи ли си заслуженото?
— Не! — Отговор рязък и готов, но и кух отвътре.
Защо беше нарекъл Йеспер с името на брат си? Погледнеше ли назад, виждаше Йорди през очите на малкия Каз, виждаше го смел, умен, непогрешим, благороден рицар, надвит от дракон, преоблечен като търговец. Но ако го погледнеше от сегашната си гледна точка? Какво щеше да види тогава? Мишок? Поредното малоумно гълъбче, решило да забогатее по бързия начин? Облегна ръце на мивката. Вече не беше ядосан. Само уморен.
— Били сме глупави идиоти.
— Били сте деца. Не е имало кой да ви защити.
— А теб кой те е защитавал?
— Баща ми. Майка ми. Те биха направили всичко да ме опазят от онези роботърговци.
— Да, и роботърговците щяха да ги убият.
— Е, значи съм извадила късмет, че мама и тате не бяха там.
Как можеше да гледа на света по този начин? След всичко преживяно?
— На четиринайсет са те продали в бордей и ти смяташ, че си извадила късмет?
— Мама и татко ме обичаха. Обичат ме. Вярвам в това. — Каз я видя в огледалото да се приближава. Черната й коса беше като мастилено петно на фона на белите плочки. Иней спря на педя зад него. — Ти ме защитаваш, Каз.
— Фактът, че кървиш през превръзките, говори за друго.
Тя погледна надолу. Червено петно беше избило през хавлиената превръзка на рамото й. Иней я подръпна несръчно.
— Нина ще трябва да ми помогне.
Каз нямаше никакво намерение да казва това. Имаше всяко намерение да я освободи от себе си, да я пусне.
— Може аз да ти помогна.
Тя вдигна рязко очи и погледите им се сблъскаха в огледалото. Беше нащрек, сякаш преценяваше противник. „Мога да ти помогна.“ Тези бяха първите думи, които Иней му беше казала — в салона на Менажерията, цялата в цикламени коприни и тежък грим. Беше му помогнала. И едва не го беше унищожила. Защо не я остави да довърши започнатото?
Кранчето капеше. Капките цопваха без ритъм в умивалника. Не беше сигурен какво очаква да чуе от нея. „Кажи й да се махне — настоя едно гласче в главата му. — Помоли я да остане.“
Но Иней не каза нищо. Вместо това взе превръзките и ножицата от тоалетната масичка и ги остави на плота до умивалника. После се подпря с длани на плота и седна отгоре му без усилие.
Сега очите им бяха на едно ниво. Каз направи крачка към нея и замръзна, неспособен да помръдне повече. Не можеше да го направи, абсурд. Имаше чувството, че разстоянието помежду им се е стопило напълно. Или пък е дълго десетки километри.
Тя посегна към ножиците, грациозна както винаги, и му ги подаде с дръжките напред. Металът беше студен на пипане, твърд и успокоителен. Каз направи още половин крачка и се озова между коленете й.
— Откъде ще започнем? — попита тя.
Парата от горещата вода беше накъдрила още повече фините къдрици около лицето й.