Мина покрай нея, грабна ръкавиците си от плота на умивалника и ги нахлузи. Облече палтото си, оправи вратовръзката в огледалото, прихвана бастуна под мишница. Като ще се мре, поне да е със стил.
Когато се обърна да я погледне, беше готов.
— Каквото и да се случи с мен, гледай да оцелееш. Купи си кораб, радвай се на отмъщението, изрежи името си в костите им. Но първо гледай да се измъкнеш жива от кашата, в която ни забърках.
— Не го прави.
Иней застана пред него.
— Ако не го направя, това ще е краят. Няма да има измъкване. Няма да си вземем парите. Няма да остане нищо.
— Нищо — повтори тя.
— Търси издайниците на Дуняша.
— Какво?
— Всеки боец си има издайници — следа от старо нараняване или как смъква леко рамо, преди да удари.
— Аз имам ли издайник?
— Изправяш рамене, сякаш излизаш на сцената и очакваш публиката да впери погледи в теб.
Тя сякаш се засегна от думите му.
— А твоите издайници?
Каз се замисли за онзи миг на Велгелюк, който едва не му беше струвал всичко.
— Аз съм сакат. Това е моят издайник. Никой не е достатъчно умен да се оглежда за другите неща, които ме издават.
— Не отивай в Ребрата, Каз. Ще измислим друг начин.
— Дръпни се, Привидение.
— Каз…
— Ако някога си ме обичала поне малко, не тръгвай след мен.
Мина покрай нея и излезе от банята. Нямаше право да мисли за други варианти, нито какво би могъл да загуби. А Иней грешеше за едно. Каз отлично знаеше какво иска да остави след себе си на този свят.
Хаос.
27. Иней
Все се пак тръгна след него.
„Ако някога си ме обичала поне малко.“
Изпръхтя на глас, докато се прехвърляше през един комин. Поне малко! Да се обидиш чак. Имала бе толкова възможности да се отдалечи от Каз, а бе обърнала гръб на всичките.
Добре де, Каз не е в състояние да води нормален живот. А тя? Наистина ли й е писано да си намери добър съпруг, да му роди деца и да точи ножовете си, след като всички заспят? Как би могла да обясни кошмарите, които още сънуваше заради Менажерията? Или кръвта по ръцете си?
Още усещаше натиска на пръстите му, мимолетния допир на устните му, виждаше разширените му зеници. Двама от най-опасните престъпници в Кацата, а не можеха да се докоснат, без да загубят самообладание от страх. Но се бяха опитали. Той беше опитал. Може би щяха да опитат отново. Глупаво желание, сантиментална мечта на момиче, което не е било ограбено от първата си целувка и всички други първи неща, което не е усещало камшика на Леля Хелеен, което не е цялото в стари и нови рани и не го издирва законът. Каз би се изсмял на оптимизма й.
Сети се за Дуняша, за своята сянка. За какво ли мечтаеше тя? За трон, ако се съдеше по казаното от Матиас? За поредната жертва, която да предложи на своя бог? Иней не се съмняваше, че ще се срещне отново с момичето в злато и слонова кост. Искаше й се да вярва, че ще излезе победителка от този предстоящ сблъсък, но уменията на Дуняша бяха безспорни. Може би тя наистина беше принцеса, момиче със синя кръв, обучено да убива, орисано за величие като героинята на някоя приказка. Какво оставаше за Иней тогава? Каква беше тя — обикновена пречка по пътя на принцесата? Жертвоприношение на олтара на смъртта? „Дребна сулийска акробатка, която се бие като прост уличен бандит.“ А може би светците са докарали Дуняша на нейните улици. „Кой ще запомни момиченце като теб, госпожице Гафа?“ Може би така Иней щеше да си плати за животите, които беше отнела.
Може би. Но не още. Още имаше дългове за уреждане.
Спусна се по един улук и изсъска, усетила как превръзката на бедрото й пада. Щеше да остави кървава следа по покривите на Кетердам.
Вече наближаваха Ребрата, но Иней се придържаше към сенките на значително разстояние от Каз. Той умееше да долавя присъствието й като никой друг. Сега, когато не знаеше, че го наблюдават, спираше често. Явно е криел колко го боли кракът. Стигнеха ли Ребрата обаче, Иней щеше да гледа отстрани, без да се намесва. Поне в това можеше да уважи желанието му, не от някаква сантименталност, а защото Каз беше прав — силата беше единствената валута, която никога не губеше стойността си в Кацата. Каз трябваше да се изправи пред това предизвикателство сам, иначе щеше да изгуби всичко — не само шанса си да спечели подкрепата на Утайките, а и шанса да остане част от Кацата. Често си бе мечтала да подложи крак на нетърпимата му арогантност, но мисълта да го унижат пред очите й беше нетърпима.