Изненадата, разкривила лицето на Хаскел, беше комична. А после дъртакът избухна в смях.
— Дяволите ме взели, Брекер. Ти си най-откаченото копеле, което познавам.
— Ще го приема като комплимент.
— Защо си тук? Лоша идея, пич, освен ако не искаш да се предадеш, както би постъпило умно момче като теб.
— Повече няма да ти изкарвам парите.
Лицето на Пер Хаскел се сгърчи от ярост.
— Ти, невеж тъпанар такъв! — ревна той. — Идваш ми тук с танцова стъпка като някой търговец в имението си. Не те е срам!
— Винаги си ни гледал отвисоко, Брекер, и си се държал все едно си нещо повече от нас — извика Сеегер с тенекиената свирка и неколцина от другите Утайки закимаха.
Пер Хаскел плесна с ръце да ги окуражи.
Не беше лъжа впрочем. Каз наистина се държеше настрана от другите. Хлапетата искаха да му бъдат приятели, другари, но той винаги играеше само своята игра, никога тяхната. Сигурно е било неизбежно да му поискат сметка. Иней знаеше, че Каз е твърде амбициозен, за да остане завинаги лейтенантът на Пер Хаскел. Триумфът им в Ледения палат трябваше да го направи крал на Кацата, но Ван Ек му беше отнел и това. Утайките не знаеха нищо за изключителните неща, които Каз беше постигнал през последните няколко седмици, за безценния пленник, който беше измъкнал от лапите на Фйерда, нито за удара, който планираше сега. Стоеше пред тях самичък, момче с малко приятели, непознат за повечето Утайки въпреки бруталната си репутация.
— Тук нямаш приятели! — извика Бастиан.
Прави покрай стената, Аника и другите настръхнаха. Пим тръсна гривата си и скръсти ръце.
Каз вдигна небрежно рамене.
— Не съм дошъл да търся приятели. Не съм тук за наконтените просяци и страхливци, нито за загубеняците, които си въобразяват, че Кацата им дължи нещо само защото са успели да отърват кожата. Тук съм за убийците. За коравите. За гладните. За хората като мен. Това е моята банда. — Тръгна надолу по стълбището, бастунът му тропаше по дъските. — И повече няма да приемам заповеди.
— Гепете си наградата, момчета! — извика Хаскел.
Кратка пауза, колкото Иней да си помисли, че Утайките ще останат глухи за призива му и ще се разбунтуват срещу Хаскел. А после се отприщи буйна река. Бастиан и Сеегер първи хукнаха по стълбите, нетърпеливи да пипнат Мръсните ръце.
Но Сеегер беше прекалил с уискито и докато пресрещнат Каз на площадката между третия и четвъртия етаж, и двамата бяха останали без дъх. Бастунът на Каз описа две бързи дъги и счупи ръцете на Сеегер. След това, вместо да се счепка с Бастиан, Каз го подмина, свръхестествено бърз въпреки болния крак. И преди Бастиан да се е обърнал, Каз заби върха на бастуна си в свивката на коляното му. Бастиан извика и полетя надолу.
Друг от лакеите на Хаскел вече изкачваше на бегом стълбите — мутра, на когото викаха Чайника, защото издаваше свиркащи звуци от носа си при всяко вдишване. Чайника замахна с бухалката си и успя да забърше ръкава на Каз, преди той да се е гмурнал наляво. После Каз го фрасна право в челюстта с тежката вранска глава на бастуна си. Нещо излетя от устата на Чайника, зъб най-вероятно.
Каз все още държеше по-високата позиция, но противниците му бяха многобройни и налитаха на вълни. Вариан и Сван изскочиха на площадката, Червения Феликс тичаше по петите им, Мило и Горка си чакаха реда.
Иней стисна зъби, когато го удариха по болния крак. Каз изгуби инерция и се съвзе трудно, но все пак успя да се дръпне пред веригата на Вариан. Тежестта в края й се удари в парапета на педя от главата на Каз, разхвърчаха се трески. Каз улови веригата, дръпна я силно и инерцията изхвърли Вариан през строшения парапет. Навалицата долу се разбяга и Вариан се стовари тежко на пода в преддверието.
Сван и Червения Феликс нападнаха Каз от две страни. Червения Феликс го улови за палтото и го дръпна назад. Каз се отскубна с лекота като илюзионист, който се измъква от усмирителна риза на Източната дъга.
Сван развъртя диво своята набучена с пирони дръжка от брадва, а Каз заби в лицето му главата на бастуна си. Дори от това разстояние Иней видя как скулата му хлътва в кървав кратер.
Червения Феликс извади къса палка от джоба си и фрасна Каз по дясната ръка. Ударът не беше силен, но изби бастуна от ръката му и той се търкулна по стъпалата. Бръмбара, същински пор и в тяло, и в лице, хукна по стълбите да вземе бастуна и го метна към Пер Хаскел. Приятелчетата му се развикаха победоносно. Каз се хвана за перилата от двете страни, изрита Червения Феликс в гърдите и той полетя заднишком към долната площадка.