Останал без бастуна си, Каз разпери широко ръце. Иней пак се сети за фокусниците на Източната дъга. „Нямам нищо в ръкавите.“
Трима прескочиха Червения Феликс и се юрнаха вкупом нагоре — Мило, Горка и кльощавия Бръмбар със странното лице и мазната коса. Иней стисна в ужас очи, а когато ги отвори пак, Мило беше притиснал Каз в ъгъла и го налагаше с юмруци по ребрата и лицето. Каз изви глава назад и заби чело в лицето на Мило. Чу се отвратително хрущене. Мило залитна и Каз се възползва.
Но противниците му бяха твърде много, а Каз разчиташе единствено на юмруците си. Кръв се стичаше по лицето му, устната му беше сцепена, а едното му око се затваряше от оток. Движенията му се забавяха.
Горка го улови в хватка през гърлото. Каз заби лакът в стомаха му и се отскубна. Залитна напред, Бръмбара го хвана за рамото и заби палката си в корема му. Каз се преви на две и изплю кръв. Горка го удари по слепоочието с дебела верига. Иней го видя да подбелва очи. Да залита. Миг по-късно Каз се свлече, а тълпата в преддверието нададе рев.
Иней не можеше да чака повече. Не можеше просто да гледа безучастно как го убиват. Ритаха го безмилостно, скачаха отгоре му. Ножовете вече бяха в ръцете й. Щеше да ги избие до крак. Да натрупа мъртвите им тела до подпорните греди на покрива.
В същия миг, през ребрата на парапета, Иней видя, че очите му са отворени. И гледат право към нея. Знаел е, че го е последвала. Знаел го е през цялото време. И как иначе. Каз винаги знаеше как да я намери. И сега поклати едва доловимо глава.
Идеше й да се разпищи. „Майната й на гордостта ти, на Утайките, на целия този проклет град!“
Каз направи опит да се изправи. Бръмбара го изрита. Смееха се. Горка вдигна крак, тежкият му ботуш увисна над черепа на Каз. Не бързаше да го стовари, забавляваше тълпата. Иней видя как Пим извръща поглед, Аника и Кеег викаха някой да ги спре. Горка стовари крак със засилка и нададе пронизителен, накъсан писък.
Каз държеше ботуша му, а глезенът на Горка стърчеше под грозен ъгъл. Той заскача на един крак в опит да запази равновесие, а пискливият блеещ вой излизаше от устата му в ритъм с подскоците. Мило и Бръмбара изритаха Каз силно в ребрата, но той не трепна. Със сила, която нямаше обяснение, Каз тласна нагоре крака на Горка. Коляното на едрия младеж излезе от ставата си и той нададе поредния писък. Строполи се странично, не спираше да врещи.
— Кракът ми! Кракът ми!
— Препоръчвам ти бастун — рече Каз.
Но Иней не можеше да откъсне поглед от ножа в ръката на Мило, дълъг и лъскав. И чист, за разлика от собственика си.
— Не го убивай, тъпак такъв! — ревна Хаскел, без съмнение с мисъл за наградата.
Но Мило не го чуваше. Вдигна ножа и замахна право към гърдите на Каз. В последния възможен миг Каз се претърколи. Острието потъна в дъските. Мило понечи да го издърпа, но Каз не му даде възможност. Стискаше между пръстите си два ръждиви пирона — явно бе успял да ги измъкне от импровизираните оръжия на противниците си в мелето. Замахна нагоре и ги заби дълбоко в трахеята на Мило. Мило изхъхри задавено и падна.
Каз се изправи с помощта на парапета. Бръмбара бе вдигнал ръце, явно забравил, че все още стиска тояга, а Каз е невъоръжен. Каз сграбчи в шепа косата му, дръпна рязко главата му назад и я заби в парапета. Звукът беше като от изстрел, а ударът толкова силен, че главата на Бръмбара отскочи от парапета като гумена топка. Младежът се срина на площадката като умрял пор.
Каз прокара ръкав по лицето си, кръвта се размаза по носа и челото му. Плю. Нагласи ръкавиците си, погледна към Пер Хаскел от площадката между втория и третия етаж и се усмихна. Зъбите му бяха червени и влажни. В преддверието имаше много повече хора, отколкото в началото на схватката. Каз разкърши рамене.
— Кой е наред? — попита той, сякаш бързаше за среща другаде. — Хайде. — Иней не разбираше откъде черпи спокойствието си. — Това правя аз по цял ден. Сражавам се. Кога за последен път сте видели Пер Хаскел да размахва юмруци? Да поведе удар? Светци, кога за последно сте го видели да стане от леглото преди пладне?
— Смяташ, че ще ти ръкопляскаме, защото са те набили? — изсмя се Пер Хаскел. — Това не може да компенсира неприятностите, които ни навлече. Заради теб градската стража налази Кацата. Защото си отвлякъл сина на търговец.
— Казах ти, че нямам нищо общо с това.
— Пека Ролинс твърди друго.
— Добре е да се знае, че вярваш повече на Лъвските грошове, отколкото на един от своите.
Неспокоен шепот се разля през навалицата като вятър в листата на дървета. Бандата е твоето семейство, връзка силна като кръвта.