— Ти си достатъчно луд да дръпнеш търговец за опашката, Брекер.
— Достатъчно луд — да — кимна Каз. — Но не достатъчно глупав.
Тук-там Утайките си шепнеха на ушенце, сякаш чак сега им хрумваше, че Ван Ек може да е излъгал. И нищо чудно. Ван Ек беше висока класа. Защо един уважаван търговец би обвинил канален плъх в нещо толкова сериозно, ако не е истина? Пък и Каз многократно беше доказвал, че е способен на всичко.
— Видели са те на моста Гоедмед със съпругата на търговеца — настоя Пер Хаскел.
— Със съпругата му, не със сина му. Съпругата, която сега е на сигурно място в дома си до своята крадлива половинка, плете терлички и гука на птиците си. Помисли малко, Хаскел. За какво ми е хлапето на някакъв търговец?
— За откуп.
— Разроших перушината на Ван Ек, защото негодникът ме измами, и сега той използва градските власти, Пека Ролинс и всички вас да изравни резултата. Нищо повече.
— Не съм ти дал разрешение да ни забъркаш в тези неприятности, момче. Не съм ти дал разрешение и не искам твоите проблеми на прага си.
— Но нямаше нищо против другите неща, които доведох на прага ти, Хаскел. Още щеше да въртиш дребните си измами и да пиеш разредено уиски, ако не бях аз. А тези стени щяха да се разпадат наоколо ти. Прие охотно всяко крюге и всяко зрънце влияние, които ти поднесох на тепсия. Разпореждаше се с печалбите от Пето пристанище и Вранския клуб, сякаш бяха твои по право, а мръсната работа оставяше на мен. — Плъзна бавно поглед по Утайките. — Всички вие имахте полза от моите усилия, облажихте се от успеха ми. И в първия удобен момент се сдушихте с Пека Ролинс заради съмнителното удоволствие да ми окачите въжето. — Нова вълна от неспокоен шепот се разля сред публиката. — Но аз не ви се сърдя.
Поне двайсетина Утайки гледаха нагоре към Каз, всичките въоръжени до зъби, и въпреки това облекчението им при последните му думи бе ясно доловимо. И тогава Иней разбра — боят е бил само първото действие на пиесата. Утайките знаеха, че Каз е корав. Нямаха нужда от доказателство. Появата му в Ребрата е обслужвала собствените му интереси. Другият начин да организира преврат срещу Пер Хаскел би бил да разговаря с тях индивидуално, да изгуби много време и да поеме непремерен риск по улиците на Кацата. Сега си бе осигурил публика със знанието и пълното одобрение на стареца — само дето целите им се различаваха. Пер Хаскел виждаше в това забавление, драматичния край на Каз Брекер, трагикомична пиеса със заглавие „Унижението на Мръсните ръце“. Само че това не беше евтина комедия. Беше кървав ритуал и Пер Хаскел беше допуснал хората да се съберат, залата да се напълни, без да подозира, че истинското представление още не е започнало. А Каз стоеше зад своя олтар, кървящ и насинен, готов да проповядва.
— Не ви се сърдя — повтори той. — За това. Но да ви кажа ли какво ме вбесява? Какво ме вбесява истински? Да гледам как врана приема заповеди от грош. Да ви гледам как марширувате след Пека Ролинс, сякаш това е повод за гордост. Как една от най-опасните банди в Кацата се хваща за палците на краката.
— Ролинс има власт, момче — извика Пер Хаскел. — Ресурси. Много си зелен да ми четеш лекции. Моя работа е да защитя тази банда и точно това направих. Опазих хората си от твоето безразсъдство.
— Мислиш, че си ги опазил, защото си навирил опашка пред Пека Ролинс? Вярваш, че той ще спази примирието? Че няма да хвърли око на вашето? Това да ти звучи като Пека Ролинс?
— Никак, мамка му — обади се Аника.
— Кого искате на прага си, когато лъвът огладнее? Врана? Или наконтен петел, който кукурига и се перчи, а после се съюзява с боса на Лъвските грошове и някакъв мръсен търгаш срещу един от своите?
От мястото си под покрива Иней видя как хората до Пер Хаскел отстъпват крачка назад. Не един и двама гледаха преценяващо перото на шапката му и бастуна в ръцете му — несъмнено сравняваха бастуна на Каз, който той бе размахвал преди броени минути с убийствена прецизност, и фалшивото бастунче, което Пер Хаскел си беше стъкмил като подигравка.
— В Кацата ние не търгуваме с безопасност — продължи Каз, гъгнивият му глас прогаряше тълпата. — Търгуваме със сила и слабост. Не молим за уважение. Правим необходимото, за да го заслужим. — „Прошка не се иска, заслужава се.“ Беше й откраднал репликата. Иней се усмихна. — А не съм ви приятел — каза той. — Не съм ви баща. Няма да ви черпя с уиски, да ви тупам по гърба и да ви викам „синко“. Но ще пълня хазната ви с пари. Ще взема страха на враговете ви и те ще подвиват опашка, видят ли татуировката на ръката ви. Така че, питам ви, кого искате на прага си, когато Пека Ролинс се появи?