Тишината набъбна като кърлеж, който се храни от обещанието за насилие.
— Е? — наду се и Пер Хаскел, изпъчи гърди като буре. — Отговорете му. Кого искате, своя отколешен водач или някакъв надут инвалид, който дори в права линия не може да ходи?
— Може и да не ходя в права линия — отвърна Каз, — но поне не бягам от битки.
И тръгна надолу по стъпалата.
Вариан се бе надигнал от пода, след като падна през парапета в началото на битката. Едва се държеше на крака, но въпреки това тръгна към стълбището. Лоялността му към Хаскел е достойна за уважение, помисли си Иней.
Пим се оттласна от стената и застана на пътя му.
— Назад.
— Върви да доведеш хората на Ролинс — излая Хаскел към Вариан. — Вдигни тревога!
Но Аника извади нож с дълго острие и застана пред входната врата.
— Ти Лъвски грош ли си? — попита тя. — Или си Утайка?
Бавно, с ясно изразено накуцване, но с изправен гръб, Каз заслиза по последните стъпала, като се облягаше на парапета. Когато стъпи на пода в преддверието, навалицата се раздели да му стори път.
Набръчканото лице на Хаскел беше почервеняло от страх и възмущение.
— Няма да изкараш дълго, момче. Пека Ролинс ще ти види сметката.
Каз издърпа бастуна си от ръката му.
— Имаш две минути да се разкараш от къщата ми, старче. Този град се разплаща с кръв и аз с радост ще използвам твоята.
28. Йеспер
Йеспер никога не беше виждал Каз в такова състояние — счупен нос, сцепена устна, едното око отекло и затворено. Държеше се за кръста като човек със счупени ребра, а когато се закашля и вдигна кърпичка пред устата си, Йеспер зърна кървавата храчка, преди Каз да върне кърпичката в джоба си. Куцаше по-зле от всякога, но още се държеше на крака, а Аника и Пим бяха с него. В Ребрата бяха оставили малоброен, но тежковъоръжен отряд, в случай че Пека чуе за преврата и реши да заграби от територията им.
— Вси светии! — възкликна Йеспер. — Май е минало добре, а?
— Горе-долу по план.
Матиас поклати глава с нещо средно между възхищение и изумление.
— Колко живота имаш, демджин?
— Още един, надявам се.
Каз беше успял да смъкне палтото и ризата си и стоеше, облегнал ръце на мивката в банята.
— Светци, нека ти помогнем — каза Нина.
Каз хвана със зъби края на една превръзка и отпра по-малко парче.
— Няма нужда. Работете с Колм.
— Какво не му е наред, проклетника му с проклетник — изръмжа Нина, докато се връщаха в дневната да повторят за пореден път историята, която Колм щеше да използва за прикритие.
— Същото, което по принцип не му е наред — отвърна Йеспер. — Той е Каз Брекер.
По някое време Иней се вмъкна в стаята и връчи бележка на Каз. Беше късно следобед и слънцето грееше ярко в прозорците на апартамента.
— Ще дойдат ли? — попита Нина.
Иней кимна.
— Дадох писмото ти на пазача при централния вход и това явно свърши работа, защото ме заведоха право при двама от членовете на Триумвирата.
— Кои? — попита Каз.
— Женя Сафина и Зоя Назяленски.
Вилан внезапно изправи гръб.
— Шивачката? Тя е в посолството?
Каз вдигна вежда.
— Интересно, че си забравила да споменеш за това, Нина.
— В онзи момент нямаше значение.
— Как ли пък не! — повиши глас Вилан.
Йеспер се изненада. В началото не личеше Вилан да негодува, че носи чуждо лице, даже напротив — явно нямаше нищо против да се разграничи и по този начин от баща си. Но после нещата се промениха — след посещението им в „Света Хилде“. И след като Йеспер целуна Кювей.
Нина примижа.
— Вилан, мислех, че ще дойдеш с нас в Равка. Щях да те запозная с Женя веднага, щом се качим на кораба.
— Всички знаем кому е вярна Нина — отбеляза Каз.
— Не казах на Триумвирата за Кювей — тросна се тя.
Бегла усмивка раздвижи лицето на Каз.
— Да де, нали това казах. — После се обърна към Иней. — Обясни ли им нашите условия?
— Да, след час ще дойдат в къпалнята на хотела. Предупредих ги да внимават и че никой не трябва да ги види.
— Да се надяваме, че ще се справят — рече Каз.
— Справят се с управлението на цяла страна — каза намусено Нина. — Все ще се справят с няколко прости инструкции.
— Не е ли опасно да се движат на открито по улиците? — попита Вилан.
— Бих казал, че тези двете са единствените Гриша, които могат да се движат свободно в Кетердам — отвърна Каз. — Дори ако шуаните са събрали кураж да подновят лова си, едва ли ще започнат с най-високопоставените гришани в Равка. — Обърна се към Нина. — Женя ще може ли да върне лицето на Вилан?