— Не знам — поклати глава тя. — Носи титлата Първа шивачка и безспорно е най-талантливата, но без парем…
Не беше нужно да обяснява. Единствено благодарение на парем Нина беше успяла да превърне Вилан в Кювей. И все пак Женя Сафина беше легенда. Не всичко беше изгубено.
— Каз — рече Вилан. Усукваше нервно крайчеца на ризата си. — Ако тя се съгласи да опита…
Каз кимна.
— Но ще трябва да внимаваш двойно повече до търга. Баща ти не би допуснал да си покажеш мутрата и да провалиш пиеската, която изнася на Търговския съвет и градската стража. По-добре да изчакаме с трансформацията до след…
— Не — прекъсна го Вилан. — Омръзна ми да бъда някой друг.
Каз сви рамене, но Йеспер остана с чувството, че е получил точно онова, което иска. По някаква случайност този път неговите желания съвпадаха с желанието на Вилан.
— В къпалнята няма ли да има гости на хотела? — попита Йеспер.
— Накарах управата да я резервира за господин Ритвелд — обясни Нина. — Той е много срамежлив и не обича да се съблича пред други хора.
Йеспер изпъшка.
— Би ли ми спестила представата как баща ми се съблича, моля?
— Ох, прощавай — каза тя. — Забравих, че има ципи между пръстите на краката. Толкова е неловко.
— Нина и Матиас ще останат тук — рече Каз.
— Но аз непременно трябва да присъствам — възрази Нина.
— Ти равкийка ли си? Или член на този отряд?
— И двете.
— Именно. Преговорите ще са достатъчно трудни и без двамата с Матиас да мътите водата.
Поспориха, но накрая Нина се съгласи да остане в апартамента, ако Иней отиде на срещата вместо нея.
Но Иней поклати глава.
— Предпочитам да не го правя.
— Защо? — попита Нина. — Някой трябва да следи какви ги върши Каз.
— И смяташ, че аз мога?
— Трябва да опитаме поне.
— Обичам те, Нина, но равкийското правителство има много грехове заради отношението си към моя народ. Не искам да си разменям любезности с негови високопоставени представители. — Йеспер никога не се беше замислял за това, а ако се съдеше по смутеното изражение на Нина, същото важеше и за нея. Иней я прегърна силно. — Хайде. Ще накараме Колм да ни поръча нещо екзотично за ядене.
— Това е отговорът ти на всичко.
— А ти оплакваш ли се? — попита Иней.
— Просто изтъквам една от причините да те обичам толкова много.
Двете излязоха под ръка да намерят Колм, но Нина се въсеше и хапеше долната си устна. Вече бе свикнала Матиас да критикува родината й, но явно болеше повече, когато критиките идваха от Иней. Йеспер би могъл да й обясни, че е възможно хем да обичаш нещо, хем да виждаш ясно недостатъците му. Поне се надяваше, че е така, иначе излизаше, че той не е наред с главата.
Разделиха се на групи да се подготвят за срещата с равкийците и Йеспер излезе след Вилан в коридора.
— Хей!
Вилан се направи, че не го чува, и продължи напред.
Йеспер се затича да го изпревари и му препречи пътя.
— Слушай — каза той, като вървеше заднишком, — онова нещо с Кювей не е нищо. — После пробва пак: — Няма такова нещо като нещо с Кювей.
— Не ми дължиш обяснение. Съжалявам, че ви прекъснах.
— Чакай бе! Не е така. Кювей седеше на пианото. Беше разбираема грешка.
Вилан спря на място.
— Взел си го за мен?
— Да! — каза Йеспер. — Виждаш ли? Просто една голяма грешка…
Златните очи на Вилан замятаха искри.
— Ти сериозно ли не ни различаваш?
— Аз… такова, обикновено ви различавам, обаче…
— Изобщо не си приличаме — заяви с възмущение Вилан. — И той изобщо не е толкова добър в науките, колкото се прави! Половината му тетрадки са пълни с драсканици. Рисунчици. Твои предимно. А и те не струват.
— Сериозно? Рисува мен?
Вилан завъртя очи.
— Остави. И можеш да целуваш когото си искаш, Йеспер.
— Така и правя. Възможно най-редовно.
— Тогава какъв е проблемът?
— Никакъв. Няма проблем, просто исках да ти дам това. — И тикна в ръката му малко овално платно. — Взех го, когато бяхме в „Света Хилде“. Може да свърши работа, ако Женя се съгласи да ти върне старата физиономия.
Вилан сведе поглед към рисунката.
— На майка ми ли е?
— Взех го от стаята с картините й.
Миниатюра без рамка, освен онази, на която беше опънато платното — портрет на Вилан като малък, на седем-осем години. Вилан стисна силно ръбчето на рисунката.
— Така ме е запомнила. Не видя как пораствам. — Свъси вежди. — Портретът е стар. Не знам дали ще свърши работа.