— Пак си си ти — каза Йеспер. — Същите къдрици. Същата малка вдлъбнатина от тревога между веждите.
— И си го взел само защото си смятал, че един ден може да влезе в работа?
— Казах ти. Харесвам глупавото ти лице.
Вилан наведе глава и прибра портрета в джоба си.
— Благодаря.
— Пак заповядай — каза Йеспер и се поколеба. — Ако си тръгнал към къпалнята долу, може да дойда с теб. Ако искаш де.
Вилан кимна енергично.
— Много бих искал.
Доброто настроение на Йеспер трая само до асансьора. Там ги чакаше Каз и докато се спускаха към третия етаж, нервите му се опънаха на нова сметка. Това като нищо можеше да се окаже капан, а Каз не беше във форма да се бие.
Донякъде Йеспер се надяваше равкийците да отхвърлят налудничавия план. Това щеше да осуети замисъла на Каз, а дори всички да се озоват в Адската порта или да увиснат от бесилото, поне баща му би имал шанс да се измъкне от кашата. Часове наред Колм беше седял с Нина и Каз, репетирал бе търпеливо ролята си, издържал беше без възражения безкрайните им въпроси и различните сценарии, които разиграваха. Само че Колм не беше актьор, а лъжите му се удаваха толкова, колкото балетът се удаваше на Йеспер. Но пък Нина щеше да е с него. Това можеше да промени нещата.
Вратата на асансьора се отвори и те тръгнаха по поредния коридор в лилаво и бяло. Шумът на течаща вода ги отведе до помещение с голям кръгъл басейн в средата, обграден с колонада от арки. Зад арките се виждаха още басейни, ниши и островчета, а всяка твърда повърхност беше облицована с лъскави плочки в морскосин цвят. Виж, с това Йеспер лесно би могъл да свикне — басейни с гореща вода, фонтанчета, които танцуват и бърборят като гости на празненство, купчини пухкави хавлии и сапуни със сладък аромат. Този бълбукаш рай трябваше да е в Кацата, където хората да му се радват подобаващо, а не тук, в сърцето на скучния финансов квартал.
Уж трябваше да се срещнат само с двама членове на Триумвирата, но до басейна стояха трима души. Йеспер се досети, че едноокото момиче с кафтан в червено и синьо е Женя Сафина, значи потресаващата красавица с гъста абаносова коса беше Зоя Назяленски. Придружаваше ги мъж на двайсетина години с лисиче лице, синьо-зелен редингот, кафяви кожени ръкавици и забележителен комплект земски револвери около ханша. Ако тези хора бяха типични представители на Равка, може би Йеспер наистина трябваше да посети родината им.
— Казахме на Гриша да дойдат сами — започна направо Каз.
— Боя се, че това не е възможно — отвърна мъжът. — Зоя, разбира се, е опитен боец, но редките таланти на Женя са безполезни при физическа конфронтация. Аз, от друга страна, съм полезен при всякакъв вид конфронтация, макар определено да си падам по физическата.
Каз присви очи.
— Щормхунд.
— Той ме позна! — възкликна доволно Щормхунд и сръга с лакът Женя. — Казах ти, че съм известен.
Зоя изсумтя с раздразнение.
— Благодаря ти. Сега ще стане двойно по-непоносим.
— Щормхунд е упълномощен да преговаря от страна на равкийския трон — каза Женя.
— Един пират? — попита Йеспер.
— Капер — поправи го Щормхунд. — Нали не очаквате царят лично да участва в някакъв си търг.
— И защо не?
— Защото може и да загуби. А никак не изглежда добре, когато царете губят.
Йеспер не можеше да повярва, че си говори със самия Щормхунд. Каперът беше легенда. Беше минавал през безброй блокади в помощ на равкийците, а циркулираше упорит слух, че…
— Вярно ли е, че имаш летящ кораб? — избълва Йеспер.
— Не.
— О!
— Имам няколко.
— Вземи ме със себе си.
Каз обаче не се забавляваше и грам.
— Равкийският цар ти позволява да договаряш от негово име държавни въпроси? — попита скептично той.
— От време на време — каза Щормхунд. — Най-вече когато са замесени съмнителни персонажи. Вие имате сериозна репутация, господин Брекер.
— Ти също.
— Вярно. Нека се съгласим, че и двамата сме си извоювали правото имената ни да се спрягат в неприятен контекст. Царят няма да въвлече слепешката страната си във вашите козни. В писмото си Нина твърди, че държите Кювей Юл-Бо. Искам потвърждение на това, както и да чуя плана ви в подробности.
— Добре — кимна Каз. — Нека говорим в зимната градина. Предпочитам да не се потя като прасе. — Когато останалите понечиха да ги последват, Каз спря и погледна през рамо. — Само аз и каперът.
Зоя тръсна фантастичната си черна грива и каза:
— Ние сме Триумвиратът. Не приемаме заповеди от керчски улични плъхове с лоша подстрижка.
— Мога да го перифразирам и като въпрос, ако така няма да ти роша перушината — отвърна Каз.