— Ах, ти нахално…
— Зоя — прекъсна я кротко Щормхунд. — Нека не се караме с новите си приятели отсега. Дори не са имали шанс да ни измамят още. Водете, господин Брекер.
— Каз — обади се Вилан. — Дали не би…
— Договаряй се сам, търговче. Време е да се научиш как става. — И изчезна заедно с Щормхунд в коридора.
Щом стъпките им заглъхнаха, настана тишина. Вилан се изкашля и звукът отскочи от облицованите в синьо плочки като пролетно конче, пуснато на воля в кошарата. Женя изглеждаше заинтригувана. Зоя скръсти ръце и попита:
— Е?
— Мадам… — пробва Вилан. — Госпожице Женя…
Женя се усмихна и белезите подръпнаха ъгълчето на устата й.
— Ох, ама много е сладък.
— Винаги се заплесваш по уличните котки и кучета — изсумтя Зоя.
— Ти си момчето, което Нина е прекроила да прилича на Кювей — каза Женя. — Чудиш се дали бих мога да обърна процеса?
— Да — каза Вилан и в тази кратка дума се събра цяло море от надежда. — Но нямам какво да ви предложа в замяна.
Женя завъртя кехлибареното си око.
— Вие, хора, само за пари мислите.
— Казва жената с банкрутиралата държавна хазна — измърмори Йеспер.
— Я пак? — сопна се Зоя.
— А, нищо. Казвам само, че Керч е морално банкрутирала държава.
Зоя го претегли с поглед, сякаш се чудеше дали да не го хвърли в басейна и да го свари жив.
— Щом предпочиташ да си губиш времето и дарбата с този нещастен народ, давай. Светците са ми свидетели, че местните имат нужда от подобрение.
— Зоя…
— Искам да намеря някоя тъмна стая с дълбок басейн и да се кисна, докато не измия от себе си тоя град — продължи да се пени тя.
— Гледай да не се удавиш — извика й Женя, а после добави заговорнически: — Като нищо ще се удави, за да ми натрие носа. — После огледа преценяващо Вилан. — Трудно ще е. Ако те познавах преди промените…
— Ето — побърза да каже Вилан. — Имам портрет. Стар е, но…
Женя взе миниатюрата.
— Както и това — подаде й Вилан плаката, който баща му беше разлепил из града с обещание за награда.
— Хм — каза Женя. — Ще ми трябва повече светлина.
Тръгнаха из къпалнята, надничаха в различните помещения, калната баня, млечната, имаше и една силно затоплена стая с облицовка от кехлибар. Накрая се спряха на хладна бяла стая — имаше големи прозорци на едната стена и вана с миризлива кал до другата.
— Намери стол и ми донеси чантата от централното помещение. До басейна, при кърпите. Тежка е.
— Донесли сте си чантата? — попита Вилан.
— Сулийското момиче го предложи — обясни Женя.
— Същата стока като Зоя — измърмори Йеспер, когато с Вилан тръгнаха към големия басейн. — Дай й да заповядва.
— Но с по-добър слух! — извика след тях Женя.
Йеспер взе чантата. Приличаше повече на кутия с множество отделения и красива златна закопчалка отгоре. Върнаха се в стаята с калната вана и Женя махна на Вилан да седне близо до прозореца, където светлината беше най-силна. Повдигна с два пръста главата му и взе да я оглежда от всички страни.
Йеспер остави чантата на пода.
— Какво гледаш? — попита той.
— Шевовете.
— Шевовете?
— Колкото и умела да е една шивачка, погледнеш ли отблизо работата й, шевовете винаги си личат — мястото, където свършва едно нещо и започва друго. Търся очертанията на първоначалната структура. Портретът определено помага.
— Не знам защо ми е толкова притеснено — каза Вилан.
— Може би защото те е страх, че ще оплеска работата и ще те превърне в невестулка с къдрици — подхвърли Йеспер.
Женя вдигна червената си като пламък вежда.
— Или белка.
— Не е смешно — каза Вилан.
Беше стиснал толкова силно ръце в скута си, че кокалчетата му се белееха.
— Добре — каза Женя. — Мога да опитам, но не обещавам нищо. Нина се е справила безупречно. Имате късмет, че съм толкова добра.
Йеспер се усмихна.
— Приличаш ми на нея.
— Сигурно имаш предвид, че тя ти прилича на мен.
Женя разтвори чантата си. Вътре имаше всякакви неща, много повече от онези, които Нина държеше в своята — капсули с боя, бурканчета с цветна пудра и десетки стъклени съдинки с нещо като прозрачно желе.
— Това са клетки — обясни Женя. — За толкова сложна задача трябва да работя с човешка тъкан.
— Изобщо не е отвратително — каза Йеспер.
— Може да е и по-зле. Познавах една жена, която втриваше в лицето си плацента от кит за подмладяване. Хич няма да ти казвам какво правеше с маймунската слюнка.
— Човешката тъкан изглежда страхотно — поправи се Йеспер.