— Защо ти трябва да говориш такива неща? Защо просто не караш… знам ли, по лесния начин.
— Защото няма лесен начин — отвърна Вилан простичко и открито, както правеше винаги. Никой в Кацата не говореше така. — Правиш се, че всичко е наред. Живееш за следващия купон и следващата битка. Не спираш. Страх те е, че спреш ли, нещо лошо ще се случи. Какво?
Йеспер отново сви рамене. Подръпна ризата си, бръсна с палци дръжките на револверите. В такива моменти, когато се чувстваше разпилян и на тръни, ръцете му сякаш се сдобиваха със свой собствен живот. Цялото тяло го сърбеше. Трябваше да се махне от тази стая.
Вилан сложи ръка на рамото му.
— Спри.
Йеспер не знаеше дали иска да се дръпне, или да придърпа хлапето към себе си.
— Просто спри — каза Вилан. — Дишай.
Гледаше го в очите и Йеспер не можеше да откъсне поглед от това синьо като бистра вода. Спря да мърда, вдиша, после издиша.
— Пак — каза Вилан и когато Йеспер отвори уста да си поеме въздух, се наведе напред и го целуна.
Умът на Йеспер се опразни. Вече не мислеше какво се е случило преди и какво ще се случи в бъдеще. Съществуваше само този миг, устните на Вилан върху неговите, а после и фините кости на тила му, копринените къдрици, които Йеспер сграбчи в шепа да го придърпа към себе си. Ето тази целувка чакаше. Целувка като пушечен изстрел. Като пожар в прерията. Като завъртането на рулетка. Усещаше как се блъска сърцето в гърдите му — или беше сърцето на Вилан? — а в главата му нямаше място за друго, освен за едно щастливо и стреснато възклицание.
Накрая, бавно и неизбежно, се разделиха.
— Вилан — каза Йеспер и погледна в безкрайното синьо на очите му, — искрено се надявам да не умрем.
29. Нина
Нина много се ядоса, когато разбра, че Женя е прекроила не само Вилан, а и Каз, а тя е пропуснала всичко.
Каз беше позволил на Женя да намести носа му, да смали отока на окото, колкото да вижда с него, и да отстрани част от най-тежките наранявания по тялото му. Но само толкова.
— Защо? — попита Нина. — Можела е да…
— Не знаеше кога трябва да спре — прекъсна я Каз.
Изведнъж й хрумна, че Женя сигурно е предложила да оправи болния му крак.
— Изглеждаш ужасно. Като типичен побойник от Кацата, че и отгоре — заяви Нина недоволно. — Поне да ти беше оправила синините.
— Аз съм побойник от Кацата, Нина. И ако не ми личи, че току-що съм тръшнал десетина от най-добрите биячи на Пер Хаскел, никой няма да ми повярва. А сега да се хващаме на работа. Няма как да спретнеш купон, ако хората не си получат поканите.
Точно този купон Нина не очакваше с трепет, но на следващата сутрин обявлението излезе във всички ежедневници, а обяви се появиха при двата входа на Борсата и на вратата на кметството.
Спрели се бяха на простичък текст.
„Кювей Юл-Бо, син на Бо Юл-Баюр, главен химик на Без Жу, предлага услугите си и е готов да приеме договор, както реши пазарът и с благоволението на Гезен. Желаещите да участват в наддаването са поканени да се включат в свободен и честен търг според законите на Керч, правилата на Съвета на търговците и под надзора на Съвета на приливите в Бартерната църква след четири дни. Заинтересованите страни ще се съберат там по пладне. Свещен е Гезен и в търговията виждаме Неговата ръка.“
Градът вече жужеше като разбунен кошер покрай вечерния час, блокадите и барикадите. Новата мълва препусна през кафенетата и кръчмите, променяше се и набираше инерция от салоните на Гелдщраат чак до гетата на Кацата. Според новите Утайки на Каз хората били жадни да научат нещо повече за тайнствения Кювей Юл-Бо и вече правели връзка между неговия търг и странната атака на Западната дъга, която беше разрушила две къщи на насладите и бе разбунила града със слухове за летящи хора. Иней лично отиде да разузнае при шуанското посолство и се върна с новината, че цяла сутрин пратеници влизали и излизали от сградата, а самият посланик заминал по спешност към доковете с настояване Съветът на приливите да освободи един от заседналите шуански кораби.
— Иска да пратят за фабрикатор, който да им направи злато — каза Йеспер.
— Жалко че пристанищата са затворени — отбеляза Каз.
Кметството затвори врати за редовите граждани, плъзна слух, че Съветът на търговците се е събрал по спешност да реши дали управителното тяло на страната трябва да разреши търга. Това беше повратната точка: щяха ли да приложат законите на града, или — заради това, което знаеха или най-малкото подозираха за Кювей — щяха да бият отбой и да намерят някаква вратичка в наредбите, така че да го лишат от законното му право да предложи услугите си на онзи, който има най-дълбоки джобове.