Нина чакаше с другите в часовниковата кула, вперила поглед в източния вход на Борсата. По обяд мъж с черен търговски костюм се приближи към арката с наръч листа. Събралата се отпред навалица се юрна към него и изтръгна обявите от ръцете му.
— Горкият Карл Драйден — рече Каз.
Явно въпросният тип беше най-младшият член на Съвета и затова го бяха натоварили с тази неприятна задача.
Минути по-късно Иней влетя през вратите на апартамента с обява в ръка. Невероятно! Нина не беше отделила поглед от тълпата около Драйден, но изобщо не беше видяла Иней сред хората.
— Одобрили са търга — каза тя и връчи обявата на Каз, който я погледна и я даде на останалите.
Текстът беше кратък: „В съгласие със законите на Керч Съветът на търговците в Кетердам ще се яви като представител на Кювей Юл-Бо в законния аукцион за неговия договор. Свещен е Гезен и в търговията виждаме Неговата ръка.“
Йеспер издиша продължително и стрелна с поглед баща си, който усърдно преглеждаше доклади за стокови наличности и сценария, който Нина и Каз му бяха написали.
— Като си знам късмета, нищо чудно, че са се съгласили.
Иней сложи ръка на рамото му.
— Не е късно да сменим курса.
— Напротив — каза той. — Много отдавна е късно.
Нина не каза нищо. Харесваше Колм. Обичаше Йеспер. Но този търг им предлагаше шанс да откарат Кювей в Равка и да спасят живота на много гришани.
— Търговците са първокласни мишоци — рече Каз. — Те са богати и умни. Две качества, които ги правят лесна плячка.
— Защо? — попита Вилан.
— Богатите хора вярват, че са заслужили парите си до последното пени, и забравят каква роля е изиграл късметът в забогатяването им. Умните хора винаги търсят вратички. Начин да изиграят системата.
— Тогава кого е най-трудно да измамиш? — попита Нина.
— Най-трудно е да измамиш честния човек — отвърна Каз. — За щастие, наличността им по правило е силно ограничена. — Почука по стъклото на часовника си и посочи към Карл Драйден, който още стоеше пред Борсата и си вееше с шапката си, макар че тълпата се беше разпръснала. — Драйден наследи богатството от баща си. Оттогава инвестира толкова страхливо, че не е добавил и крюге към състоянието си. Отчаяно търси шанс да се докаже пред другите членове на Търговския съвет. И ние ще му дадем такъв.
— Какво друго знаем за него? — попита Нина.
Лека усмивка разтегли лицето на Каз.
— Знаем, че адвокат му е нашият добър приятел и любител на кучета Корнелис Смеет.
Бяха наблюдавали канцеларията на Корнелис Смеет във връзка с предишния удар и знаеха, че адвокатът използва куриери, които по цял ден търчат из града да разнасят документи за подпис и да предават спешни съобщения. Смеет плащаше на куриерите си добре, затова подкупът отпадаше от уравнението — особено ако попаднеха на някой от споменатите честни хора, кошмарът на всеки измамник.
В известен смисъл трябваше да благодарят на Ван Ек за лекотата, с която Каз заложи стръв в капана си. Облечени в униформи на градската стража, Аника и Пим спираха на общо основание куриерите на Смеет, искаха им личните документи и претърсваха чантите им. Документите в куриерските чанти бяха поверителни и запечатани, но Аника и Пим не търсеха тях. Целта им беше да подхвърлят няколко трохи, колкото да хванат младия Карл Драйден на въдицата.
— Добрият крадец — обясни Каз — може и да остави нещо след себе си при нужда, а не само да си присвоява.
С общи усилия Спехт и Вилан бяха стъкмили печат, който Аника и Пи лесно да притиснат към гърба на запечатан плик. Печатът оставяше бледо и леко размазано изображение, сякаш пликът е попил мастило от друг документ, понеже някой невнимателен писар е оставил пощата на влажно място. Когато куриерите доставеха пощата на Драйден, той, стига да не беше напълно лишен от любопитство, щеше да се вгледа в бледия текст, отпечатал се по невнимание върху плика с неговите неща. И щеше да прочете нещо крайно интересно — писмо от друг клиент на Смеет. Името на клиента щеше да е твърде размазано, но съдържанието на писмото щеше да се чете достатъчно ясно — запитване от тайнствения клиент дали Смеет е чувал за фермер на име Йоханус Ритвелд, директор на някакъв консорциум от керчски и земски производители на юрда, който се срещал тайно в хотел „Гелдренер“ с подбрани инвеститори, и дали адвокатът не би могъл да им уреди среща.
Преди предстоящият търг за Кювей да стане обществено достояние, тази новина не би била особено интересна. След това обаче се равняваше на вътрешна информация за милион крюге.