Още преди да заложат капана, Каз уреди Колм да се среща на обяд и вечеря с различни представители на керчската търговска и банкова общност в луксозния лилав ресторант на „Гелдренер“. Колм винаги седеше на разстояние от другите клиенти на ресторанта, поръчваше щедро и разговаряше тихо с гостите си. Темите на разговор бяха съвсем безобидни — каква реколта се очаква и как се движат лихвите, — но никой в ресторанта не знаеше, че е така. Всичко се правеше по начин, който да възбуди любопитството на хотелския персонал, така че, когато членове на Търговския съвет дойдат да питат за господин Ритвелд и как си прекарва той свободното време, да получат правилните отговори. Тоест онези, които Каз искаше да получат.
Нина присъстваше на всички разговори в ролята на секретарка и преводачка, сърцеломка, която си търси работа след погрома над Бялата роза. Макар да се мажеше обилно с кафеен екстракт, за да заблуди нюха на кергууд, Нина се чувстваше уязвима тук, на публично място в хотелския ресторант. Каз беше разпратил свои хора да обикалят улиците около хотела и да си отварят очите за шуанските войници. Никой не беше забравил, че кергууд са на лов за гришани и че Нина може да се окаже в сериозна опасност, ако онези разберат за редовните срещи в ресторанта. Като сърцеломка Нина би била изключително привлекателна мишена — надрусана с парем, тя лесно би могла да промени изхода от търга и шуаните не биха се поколебали да я сграбчат, дори с риск да ядосат Съвета на приливите. От друга страна, Нина не вярваше, че търговците, с които Колм се среща, ще се раздрънкат наляво и надясно за новото си познанство. От Каз знаеше каква е силата на алчността и логиката диктуваше, че търговиите ще кътат крайно внимателно новопридобитата информация, за да подложат крак на конкуренцията.
Бяха попроменили и външността на Колм. Каз бе настоял, че е важно господин Фейхи да прилича на фермер, но с някои подобрения — по-хубаво палто, лъснати ботуши, сребърна игла за вратовръзка с малък необработен аметист. Това бяха знаци за благоденствие, които търговците щяха да забележат и оценят по достойнство — нищо твърде крещящо или кичозно, нищо, което да предизвика подозрение. Търговците бяха като всички мъже — искаха да вярват, че те са активната страна в ухажването.
Колкото до дегизировката на Нина, Женя беше извадила един великолепен червен кафтан от багажа си, промениха само бродерията — от синя в черна. Двете с Женя бяха различен размер, но успяха да отпуснат подгъва и да вмъкнат няколко парчета плат тук и там. На Нина й беше странно да облече отново истински кафтан след толкова време. Онзи, който носеше в Къщата на бялата роза, беше костюм, евтина шарения, с която да впечатлява клиентите. Този беше съвсем истински като онези, които носеха войниците от Втора армия, направен от сурова коприна, боядисана в червен цвят, какъвто само фабрикатор може да създаде. Имаше ли изобщо правото да носи тази дреха?
Като я видя за пръв път в кафтана, Матиас се вдърви ококорен на прага. Мълчаха няколко секунди, после той най-после съумя да каже:
— Изглеждаш много красива.
— Изглеждам като врага тоест.
— И едното е вярно, и другото. — След което й подаде ръка без повече приказки.
Нина никак не беше сигурна, че Колм ще се справи с главната роля в това представление. Човекът беше пълен аматьор и при първите им няколко срещи с банкери и консултанти наистина изглеждаше по-зелен и от граховата си супа. Но нещата бързо се подобриха, Колм ставаше все по-уверен и Нина започна да храни надежда, че може и да не се издънят.
Уви, досега нито един член на Търговския съвет не беше дошъл да се запознае с Йоханус Ритвелд. Може би Драйден така и не беше видял отпечатъка от фалшивия документ или пък го е видял, но не е проявил интерес. Или Каз просто е надценил алчността му.
А после, само четиридесет и осем часа преди търга, Йоханус Ритвелд получи бележка от Карл Драйден, в която той го уведомяваше, че същия ден ще се отбие в хотела да се видят и се надява да обсъдят търговско начинание, което може да се окаже доходоносно и за двама им. Йеспер се опитваше да успокои изнервения си баща, а Каз изпращаше указания на Аника и Пим. Ако искаха да хванат Драйден на въдицата, трябваше да са сигурни, че и други, по-големи риби ще проявят интерес към стръвта. Нина и Колм бяха провели поредната си среща за закуска в ресторанта на хотела и тя се бе опитала да го успокои.
В единайсет камбани двама мъже в скучни търговски костюми влязоха в ресторанта. Не попитаха салонния управител къде да намерят Йоханус Ритвелд, а тръгнаха право към неговата маса, сигурен знак, че са го наблюдавали.