— Не — отвърна твърде остро Ван Ек. — Така де, сега говорим с вас и сме склонни да ви поверим интересите си. Защо да губим време и усилия в безсмислено разследване? Всеки човек има право да търси печалба където намери за добре.
— Да, но… — каза Драйден. — Може би този инвеститор знае нещо повече за ситуацията с шуаните…
Ван Ек го стрелна предупредително с поглед. Явно не искаше да се говори на всеослушание за делата на Съвета. По-младият търговец си захлопна устата.
А после Ван Ек събра върховете на пръстите си и каза:
— Да, със сигурност си струва да съберем още информация. Лично ще се опитам да открия другия купувач.
— Тогава може би не трябва да бързаме с инвестицията — каза Драйден.
„Ама този наистина е пъзльо“ — помисли си Нина и в същия миг видя сигнала на Аника от фоайето.
— Господин Ритвелд, следващата ви среща? — И погледна многозначително към фоайето, където Роти, нагизден в търговско черно — стоеше му отлично впрочем, — предвождаше група мъже покрай входа на ресторанта.
Ван Ек и Драйден се спогледаха, познали Йелен Радмакер, един от най-богатите инвеститори в цял Керч, да минава през фоайето. В действителност веднага, щом получиха бележката на Драйден с молба за среща, Каз разпрати покани до няколко едри инвеститори за презентация на тема земски маслени фючърси, която нямаше нищо общо с измисления Йоханус Ритвелд. Ван Ек и Драйден не знаеха това, разбира се. Важното беше да повярват, че има опасност конкуренцията да ги изпревари. Нина искрено съжаляваше, че няма да чуе как Йеспер говори надълго и широко за пазара на суровини.
Тя срита за пореден път Колм под масата.
— Е — каза забързано той. — Наистина трябва да тръгвам, господа. Беше ми приятно да…
— Каква е цената на един дял? — прекъсна го Драйден.
— Боя се, че на този късен етап вече не мога да приема…
— Ами ако се включим всички заедно? — попита Ван Ек.
— Заедно?
— Съветът на търговиите вярва, че скоро цената на юрда може да се промени. Доскоро ръцете ни бяха вързани от някои ограничения, но предстоящият търг ни позволява да направим нови инвестиции.
— Това законно ли е? — попита Колм и сбръчка чело в знак на дълбоко притеснение.
— Напълно. Забранено ни е да влияем върху изхода на търга, но една инвестиция във вашия фонд би била в рамките на позволеното и взаимноизгодна.
— Разбирам как фондът може да бъде изгоден за вас, но…
— Вие ухажвате отделни инвеститори. Ами ако Съветът на търговиите стане основният ви инвеститор? И единственият, в този ред на мисли. Може да стане, ако ни дадете изключително право. Съветът представлява тринайсет от най-старите и богати фамилии в Керч с процъфтяващ бизнес и неограничен капитал. Трудно ще намерите по-добри партньори за фермерите от вашия консорциум.
— Аз, ами… не знам — рече Колм. — Звучи добре, без съмнение, но ще ми трябва сериозна гаранция, ако ще се излагаме на такъв риск. Ако Съветът реши да се оттегли от сделката, ще загубим всичките си инвеститори наведнъж.
Драйден настръхна.
— Никой член на нашия Съвет не би нарушил договор, по който е страна. Ще го подпишем и подпечатаме лично пред съдия по ваш избор.
Нина лесно можеше да си представи как се въртят зъбчатите колелца в главата на Ван Ек. В Новий Зем със сигурност е имало фермери, които са отказали да продават. Сега му се предоставяше възможност да придобие контрол не само върху земята, която вече е купил, а и върху голямо парче от онази, която му е била отказана. А може би усещаше и допълнителен натиск да осигури добра възможност за Съвета, предвид факта колко пари харчеше градът в търсене на уж отвлечения му син.
— Дайте ни четирийсет и осем часа да… — започна той.
Колм разкриви лице извинително.
— Боя се, че до утре вечер трябва да съм приключил с делата си тук. Вече си купих билет до дома.
— Пристанищата са затворени — каза Ван Ек. — Никъде няма да ходите.
Бащата на Йеспер впи във Ван Ек студен сив поглед, от който косъмчетата по ръцете на Нина настръхнаха.
— Имам чувството, че ме притискате, господин Ван Ек, и това никак не ми харесва.
За миг Ван Ек издържа погледа му. А после алчността надви благоразумието.
— Двайсет и четири часа тогава — каза той.
Колм изигра колебание.
— Двайсет и четири часа. Но нищо не обещавам. Задачата ми е да подсигуря най-добрата сделка за консорциума.
— Разбира се — каза Ван Ек, всички станаха и си стиснаха ръцете. — Молбата ни е да отложите окончателното си решение, докато не чуете офертата ни за изключително право върху консорциума. Мисля, че офертата ни ще ви хареса.