Колм погледна към фоайето, откъдето беше минал Радмакер.
— Добре, мога да изчакам малко. Приятен ден, господа.
Нина се обръщаше да тръгне след него към изхода, когато Ван Ек каза:
— Госпожице Зеник?
— Да?
— Чувам, че сте работили в Къщата на бялата роза. — Устните му се изкривиха леко, сякаш да изрече името на бордея беше само по себе си престъпление срещу добрите нрави.
— Така е.
— Говори се, че сърцеломката там работи с Каз Брекер.
— Случвало се е да свърша нещо за Брекер — призна без усилие Нина. Нападението е най-добрата защита, нали така казват, помисли си тя и взе ръката на Ван Ек в своите. Онзи се стегна на секундата и Нина едва не се разсмя. — Но ви моля да ми повярвате, че ако имах някаква представа къде е отвел сина ви, отдавна да съм казала на властите.
Ван Ек се вдърви още повече. Явно не беше планирал разговорът да поеме в тази посока.
— Аз… благодаря ви.
— Не мога да си представя какви тревоги преживявате. И как изобщо Брекер е отвлякъл момчето ви? — продължи да настъпва Нина. — Човек би очаквал, че добре охранявате дома си.
— Вилан не беше у дома.
— Така ли?
— Учеше музика в Беленд.
— И какво казват учителите му за похищението?
— Аз… — Ван Ек погледна притеснено към Драйден. — И те са учудени като всички нас.
— Дали пък младият Вилан не се е забъркал с лоши хора?
— Възможно е.
— Дано само не е ядосал Каз Брекер — каза Нина и потръпна.
— Вилан не би…
— Да, разбира се — прекъсна го Нина, подръпна ръкавите на кафтана си и погледна към изхода на ресторанта. — Само пълен глупак би направил такова нещо.
30. Каз
Нина беше уморена, виждаше се. Всички бяха уморени. Дори той се бе видял принуден да поспи няколко часа след сблъсъка в Ребрата. Явно бе преминал някаква невидима граница на издръжливостта си и тялото му просто спусна кепенците. Не помнеше кога е заспал. Не помнеше да е сънувал нещо. Уж си почиваше в най-малката спалня на апартамента, лежеше по гръб в леглото и преговаряше наум подробностите на плана, а после изведнъж се събуди паникьосан в мрака, не знаеше нито къде е, нито как се е озовал там.
Посегна да запали лампата и го прониза остра болка. Едва не бе повърнал, докато Женя го докосваше леко, за да облекчи болежките му, но май е трябвало да стисне зъби още малко. Имаше да свърши още много работа тази нощ, а планът с търга беше най-сложната му измама досега. Поне да не го болеше толкова.
През последните години Каз беше видял и чул какво ли не покрай живота си с Утайките, но разговорът му с Щормхунд в зимната градина биеше всичко.
Обсъдиха детайлите на търга, какво трябва да направи Женя, как щеше да протече наддаването според Каз и с каква стъпка. Каз искаше Щормхунд да се включи при петдесет милиона и предполагаше, че шуаните ще вдигнат с десет или повече. Искаше да е сигурен, че равкийците няма да бият отбой. Започнеше ли веднъж наддаването, нямаше връщане назад. Някой щеше да го спечели.
Каперът беше предпазлив и току подпитваше как са ги наели за удара срещу Ледения палат и как са успели да измъкнат Кювей оттам. Каз му каза някои неща, колкото да разсее съмненията му, че Кювей наистина е син на Бо Юл-Баюр. Но нямаше намерение да разкрива какъв е механизмът на схемите им, нито истинските таланти на своите хора. Току-виж един ден се оказало, че Щормхунд има нещо, което Каз иска да открадне.
Накрая Щормхунд пооправи реверите на синьо-зеления си редингот и каза:
— Брекер, очевидно е, че ти предпочиташ полуистините и откровените лъжи, значи си точният човек за тази работа.
— Едно последно нещо — рече Каз, загледан в счупения нос и червеникавата коса на капера. — Преди да се хванем за ръце и да скочим заедно от скалата, искам да знам с кого точно ще го направя.
Щормхунд вдигна вежда.
— Не сме пътували заедно на дълъг път, нито сме си менкали дрехите, но вече ни запознаха съвсем цивилизовано, струва ми се.
— Кой си ти в действителност, господин капер?
— Това философски въпрос ли е?
— Обикновените крадци не говорят като теб.
— Колко тесногръдо от твоя страна!
— Познавам богаташките синчета и не вярвам, че един цар би пратил обикновен капер да извърти толкова деликатна сделка.
— Обикновен — изсумтя Щормхунд. — Нима разбираш и от политика?
— Разбирам от сделки. Кой си ти? Или ще ми кажеш истината, или с моя отряд си хващаме пътя.