Малко по-късно Чайника го откри в тоалетната, превит на две, разтреперан и целият в пот. Каз обясни през тракащи зъби, че се е натровил с нещо, и затисна с крак вратата, преди Чайника да е влязъл. Докоснеха ли го още веднъж, щеше да полудее окончателно.
На следващия ден си купи първия чифт ръкавици — евтина черна кожа, която пускаше боя, като се намокри. В Кацата всяка слабост беше смъртоносна. Хората я надушваха като кръв и ако Каз искаше да съсипе Пека Ролинс, не можеше да трепери на пода в тоалетната.
Закачаха го за ръкавиците, естествено, но той не реагираше, не отговаряше на въпросите и майтапите. Носеше ги ежедневно, сваляше ги само когато е сам. Казваше си, че е временно. Но това не го спря да усвои до съвършенство всички фокуснически трикове, които зависеха от сръчността на ръцете и които веднъж вече бе научил без ръкавици. Научи се да разбърква и да раздава тесте карти дори по-умело отпреди. Ръкавиците държаха водата на разстояние, водата и спомените за онази нощ, които напираха да го удавят, да го повлекат към дъното. Когато ги наденеше на ръцете си, беше все едно се въоръжава с нещо по-добро от нож или пистолет. Докато не срещна Иможен.
Беше на четиринайсет тогава, още не се беше издигнал до лейтенант на Пер Хаскел, но вече налагаше името си с всяко сбиване и измама. Иможен беше с година по-голяма от него и нова в Кацата. Преди това била член на малка банда в Зиерфоорт и дребните престъпления, с които се занимавали местните, бързо й доскучали. Пристигнала в Кетердам, мотаела се по Дъгите и приемала дребни поръчки с надеждата да я харесат в някоя от тукашните банди. Когато Каз я видя за пръв път, Иможен тъкмо бе строшила бутилка в главата на един от Чайките, защото дръзнал да я опипа. Видя я отново, когато Пер Хаскел го прати да наблюдава пролетните състезания по борба. Иможен имаше лунички, разстояние между предните зъби и се биеше яростно.
Една вечер стояха до празния ринг и брояха заработеното през деня, когато тя го докосна по ръкава на палтото. Каз вдигна глава да я погледне и тя му се усмихна бавно, със затворени устни, за да не се вижда разстоянието между зъбите й.
По-късно Каз лежеше на степания дюшек в една от общите стаи в Ребрата, гледаше към протеклия таван и си мислеше за усмивката на Иможен и за вечно смъкнатите й панталони. Походката й беше малко странна, рачешка, сякаш подхождаше към всичко под ъгъл. Това му харесваше. Тя му харесваше.
Физиологията не беше никаква тайна в Кацата. Хората живееха натясно и не подбираха къде да си доставят удоволствие. Другите момчета в бандата постоянно се хвалеха със завоеванията си. Каз си мълчеше. За щастие, той си мълчеше за много неща и мълчанието му този въпрос не правеше впечатление никому. Но знаеше какво се очаква да каже, какви неща би трябвало да иска. И на моменти ги искаше, за кратко — момиче пресича улицата и рамото на синята му рокля се смъква, танцьорка се движи като пламъците на огън в улично представление на Източната дъга, Иможен, която се смее, все едно Каз е казал най-смешния виц на света, макар това определено да не отговаря на истината.
Раздвижи ръце в ръкавиците, заслушан в хъркането на съквартирантите си. „Мога да надвия това“ — казваше си той. По-силен е от тази болест, от притеглянето на водата. Когато се наложи да изучи механизмите на игралните зали, той го направи. Когато реши да се образова във финансовото дело, направи и това, усвои го до съвършенство. Замисли се отново за бавната усмивка на Иможен и взе решение. Щеше да преодолее тази слабост, както бе преодолял всичко друго по пътя си.
Започна с малки неща, на които никой не би обърнал внимание. Раздаде картите на Трънка за трима без ръкавици. Спа цяла нощ с голи ръце, ръкавиците мушнати под възглавницата. А после, когато Пер Хаскел го прати с Чайника да ступаш един дребен бияч на име Бени, който му дължеше пари, Каз изчака да го сгащят в една уличка и когато Чайника му каза да хване ръцете на Бени, Каз свали ръкавиците си за проба. Едва ли щеше да е толкова трудно.
Щом стисна китките на момчето, погнусата го заля. Но той беше подготвен и стисна зъби, пренебрегна студената пот, която изби по цялото му тяло, и изви ръцете на Бени зад гърба му. После се насили да го дръпне към себе си и да го задържи така, докато Чайника обясняваше надълго и широко условията на заема от Пер Хаскел, като подчертаваше всяко изречение с юмрук в лицето или стомаха на длъжника.