Каз щеше да се спусне към площада пред Борсата с Матиас и Кювей и да се срещне там с въоръжения отряд от градската стража, който да ги ескортира до църквата. Какво ли си мислеше Ван Ек сега, когато собствените му офицери защитаваха копелето от Кацата?
От дни не се беше чувствал толкова добре в кожата си. Засадата в къщата на Ван Ек го беше разтърсила. Не беше очаквал Пека Ролинс да се появи на игралната дъска по този начин. Не беше подготвен за срама, който изпита, за спомените от ранните му дни в Кетердам, които го заляха с такава сила.
„Разочароваш ме — звучеше гласът на Йорди в главата му, по-силен от всякога. — Допусна Пека да те изиграе отново.“
Беше се обърнал неволно към Йеспер с името на брат си. Грешка, разбира се. Или пък е искал да накаже и двама им. Сега Каз беше по-голям от Йорди, когато Краличината чума го отнесе. Вече виждаше горделивостта на брат си, жаждата му за бърз успех. „Ти ме разочарова, Йорди. Ти беше по-големият. От двама ни ти трябваше да си умният.“
Спомни си какво го беше попитала Иней: „Нямаше ли кой да те защити?“ Спомни си Йорди, седнал до него на моста, усмихнат и жив, отражението на стъпалата им във водата отдолу, топлината на чашката горещ шоколад, която малкият Каз усещаше дори през плетените ръкавици. „Трябваше да се грижим един за друг.“
Бяха две селянчета, изгубени в града, които още страдаха за татко си. Затова ги беше пипнал Пека. Не само с обещанието за пари. Беше им дал нов дом. Фалшива съпруга, която им готвеше наденички, фалшива дъщеря, с която Каз да си играе. Пека Ролинс ги беше подмамил с топлината на домашното огнище и обещанието за живот, който бяха изгубили.
Точно това унищожаваше окончателно човек — копнежът по нещо, което не можеш да имаш.
Сега Каз местеше поглед по лицата на хората, с които се бе сражавал рамо до рамо. Беше ги лъгал и те го бяха лъгали. Завел ги бе в ада и ги беше измъкнал оттам.
Каз отпусна ръце върху бастуна си с гръб към града.
— Всички ние очакваме днешният ден да ни донесе различни неща. Свобода, изкупление…
— Пари в брой? — предложи Йеспер.
— Много пари. Но и много хора ще се опитат да ни подложат крак. Ван Ек. Съветът на търговците. Пека Ролинс и неговите мутри, няколко държави и по-голямата част от този ужасен, забравен от светците град.
— Това трябва да ни окуражи, така ли? — попита Нина.
— Те не знаят кои сме. Какви сме. Не знаят какво сме направили, какво сме постигнали заедно. — Удари с бастуна си по пода. — Нека им покажем, че зле са си избрали противника.
31. Вилан
„Какво правя тук?“
Наведе се над умивалника да си наплиска лицето. Търгът щеше да започне само след няколко часа. Щяха да напуснат хотела преди зазоряване. Важно бе, ако някой дойде да търси Йоханус Ритвелд след търга, той да се е изнесъл отдавна.
Хвърли последен поглед на отражението си в огледалото с позлатената рамка. Оттам го гледаше старото му лице, познато лице, но кой беше той в действителност? Престъпник? Беглец? Хлапе, което го бива горе-долу… добре де, доста го бива с експлозивите?
„Аз съм синът на Мария Хендрикс.“
Замисли се за майка си, сама и изоставена също като дефектното си дете. Какво, не е била достатъчно млада да роди друг, читав наследник? Или баща му още тогава е знаел, че ще реши да се отърве от всички доказателства за съществуването на Вилан?
„Какво правя тук?“
Но този път знаеше отговора. Трябваше да накаже баща си за стореното. Трябваше да освободи майка си от лудницата.
Вгледа се в отражението си. Бащините си очи. Майчините къдрици. Беше му дошло добре да се почувства като някой друг за известно време, да забрави, че е Ван Ек. Но повече не искаше да се крие. Бягаше, откакто Приор беше сключил ръце около врата му. А може да беше започнало и по-рано, когато по цял следобед се криеше в килера или свит на перваза зад някоя завеса с надеждата всички да забравят за него, бавачката да си тръгне, а частният учител да отмени урока.
Баща му е искал синът му да изчезне. Да изчезне така, както беше уредил да изчезне майка му, и дълго време Вилан бе искал на практика същото. Всичко това започна да се променя, когато дойде в Кацата, когато започна първата си работа, когато се запозна с Йеспер, Каз и Иней, когато започна да си дава сметка, че не е съвсем безполезен.