Желанието на Ян ван Ек нямаше да се сбъдне. Вилан нямаше да ходи никъде.
— Тук съм заради нея — каза той на отражението си.
Момчето с румените бузки в огледалото не изглеждаше впечатлено.
Слънцето изгряваше, когато Пим изведе Вилан и Колм през задния вход на хотела и оттам по заобиколен маршрут до площада пред Борсата. В друг ден пекарната на Бюрщраат щеше да е отворена вече в очакване на трейдърите и търговците, стичащи се към Борсата, но търгът беше променил всичко и пекарят още не беше отворил, вероятно с надеждата да си намери място в църквата и да види наддаването с очите си.
Стояха на празния площад сякаш цял век и чакаха Пим да отключи вратата на пекарната с шперцовете си. Явно Вилан вече бе свикнал с взломаджийската бързина на Каз и всичко друго му се струваше непоносимо бавно. Накрая вратата се отвори със скърцане и те влязоха вътре.
— Никакви оплаквачки — каза Пим и излезе обратно на площада, преди Вилан да е отговорил.
Подносите във витрината бяха празни, но ароматът на хляб и захар се усещаше във въздуха. Вилан и Колм седнаха на пода с гръб към рафтовете. Дълго щяха да чакат тук, на твърдия под. Каз им беше оставил стриктни указания и Вилан нямаше интерес да ги пренебрегва. Никой не биваше да вижда Йоханус Ритвелд в града, а Вилан знаеше съвсем точно какво ще направи баща му, ако разбере, че синът му се мотае по улиците на Кетердам.
Седяха мълчаливо с часове. Колм задряма. Вилан си тананикаше наум мелодия, която се въртеше в главата му от известно време. Добре би било да се включат и барабани, нещо с бърз и устремен ритъм като пушечна стрелба.
Надникна предпазливо през прозореца и видя хора да вървят към Бартерната църква, ято скорци се издигна над площада, а там, само на няколкостотин метра — входът на Борсата. И без да чете, знаеше какво пише с големи букви над арката. Чувал бе баща си да го повтаря безброй пъти: Енжент, Воорхент, Алмхент. Трудолюбие, почтеност, благоденствие. С две от трите Ван Ек се беше справил отлично.
Не беше усетил, че Колм се е събудил, докато фермерът не каза:
— Ти защо излъга заради сина ми в гробницата онзи ден?
Вилан се смъкна на пода и внимателно подбра думите си:
— Сигурно защото знам какво е да стъпиш накриво.
Колм въздъхна.
— Йеспер постоянно стъпва накриво. Той е безразсъден и глупав, постоянно се шегува дори когато няма повод за шеги, но… — Колм замълча, а Вилан чакаше. — Опитвам се да кажа, че създава куп неприятности, но въпреки това е добро момче.
— Аз…
— И аз нося вина за грешките му. Опитах се да го защитя, но явно съм го тласнал към много по-лоши неща от опасностите, които виждах в бъдещето му преди години. — Дори на слабата светлина през витрината на пекарната Вилан виждаше колко уморен изглежда Колм. — Направих някои големи грешки.
Вилан начерта с пръст линия на пода.
— Йеспер знае, че винаги може да се върне при теб. Без значение колко накриво е стъпил. А според мен това е по-голямо и от най-големите грешки.
— Ето, виждаш ли? Затова той те харесва. Знам, знам — не е моя работа и нямам представа дали синът ми е подходящ за теб. Боя се, че ще те забърка в куп неприятности. Но мисля, че ти ще му се отразиш добре.
Лицето на Вилан се сгорещи. Знаеше колко много Колм обича сина си, виждаше се от пръв поглед, във всяко движение и жест. Фактът, че смята Вилан за подходящ за него, беше голям комплимент.
Някакъв звук се чу откъм входа за доставки и двамата застинаха.
Вилан се изправи, сърцето му биеше в гърлото.
— Не забравяй — прошепна той на Колм. — Никой не трябва да те вижда.
Мина покрай пещите към задната част на пекарната. Тук уханията бяха по-силни, беше и доста по-тъмно, отколкото отпред, но помещението беше празно, фалшива тревога.
— Няма ни…
Вратата за доставки се отвори с трясък. Ръце сграбчиха Вилан в гръб, някой силно дръпна главата му назад и натика парцал в устата му. После нахлупиха на главата му торба.
— Здрасти, търговче — каза дълбок глас, който Вилан не позна. — Готов ли си да се събереш с татко си?
Извиха ръцете му назад и го извлякоха през задния вход на пекарната. Вилан се препъваше, не виждаше къде стъпва, къде го водят. Падна, удари силно коленете си в паважа, но онези го издърпаха на крака.
— Не ме карай да те нося, търговче. Не ми плащат за това.
— Насам — каза някакво момиче. — Пека е от южната страна на катедралата.
— Стой — обади се нов глас. — Кого държите там?
Глас авторитетен, нетърпящ възражения. „Градската стража“ — помисли си Вилан.