Но в крайна сметка той не беше нито Нина или Матиас, нито Каз, Иней или Йеспер. Каза им всичко.
32. Иней
Тази сутрин не беше лесно да се вмъкне в Бартерната църква. Намираше се близо до Борсата и Бюрсканал и покривите й не се свързваха с други, а когато Иней пристигна, входовете вече бяха завардени от стражи. Но тя беше Привидението и умееше да намира скришни места, кьошета и пукнатини, които другите не виждаха.
Забранено беше да се внасят оръжия в Бартерната църква по време на търга, затова пушката на Йеспер беше прикрепена на нейния гръб. Иней изчака скрита в един вход, докато не видя група стражи да бутат каруца, пълна с дървени трупи, към гигантската двойна врата на църквата. Сигурно за поредната барикада било в катедралата, било в страничните параклиси. Изчака стражите да спрат, после напъха качулката под яката си, за да не се влачи по земята, и се плъзна под каруцата. Хвана се за ока, висеше на няма и педя от паветата, и така влезе заедно с каруцата и стражите през входа и оттам по централната пътека. Преди да са стигнали до олтара, Иней се пусна и се търколи между пейките, избягвайки на косъм колелетата.
Пълзеше по студения под успоредно на олтара, изчака в края на пътечката между пейките и се стрелна зад една от колоните на западната аркада. Придвижи се на прибежки между колоните и накрая се мушна в разширението към параклисите в палеца на Гезен. Тук отново запълзя зад пейките, защото не знаеше къде патрулират стражите, а не искаше да я хванат как се разхожда из църквата.
Стигна до първия параклис и изкачи стълбището до портокаловия параклис над него. Олтарът му беше позлатен, но като форма наподобяваше щайги с портокали и други екзотични плодове. В центъра му беше вградено платно на ДеКапел, изобразяващо търговско семейство в черни дрехи, сгушено в шепата на Гезен над цитрусова горичка.
Иней се покатери върху олтара, засили се, подскочи и се улови за купола отгоре, увиснала почти отвесно. Пропълзя до центъра на купола и запря гръб в по-малкия купол, който го увенчаваше като шапка. Едва ли щяха да я чуят оттук, но все пак изчака звуците на триони и чукове да затрещят откъм катедралата, после изрита силно едно от стъклените пана, през които светлината влизаше в параклиса. Първия път не стана нищо, но при втория опит стъклото се напука и излетя навън. Иней мушна ръка в ръкава си и така изчисти остатъците от стъклото по черчевето, после се промуши през отвора и стъпи върху купола. Прикрепи катераческо въже към рамката на прозореца и се спусна обратно да вземе пушката на Йеспер. Беше я оставила там, за да не влияе на равновесието й.
Накрая се озова върху палеца на Гезен. Сутрешната мъгла се разнасяше, денят щеше да е горещ. Иней тръгна по палеца към стръмните кули на основната катедрала и започна отново да се катери.
Това беше най-високата част на църквата, но пък теренът й беше познат и това й помагаше много. От всички покриви в Кетердам катедралата й беше любима. Изучила бе релефа й просто така, без конкретна причина. Би могла да наблюдава Борсата или Бюрсканал от много други места, когато поредният удар го изискваше, но тя неизменно си избираше Бартерната църква. Кулите й се виждаха от цял Кетердам, медното покритие отдавна беше позеленяло, а металният скелет на куполите предлагаше удобни захвати и добро прикритие. Беше като сиво-зелена приказна страна, която си беше само нейна.
Акробатката в нея неведнъж си бе представяла как опъва кабел между най-високите кули. „Кой ще дръзне да предизвика самата смърт? Аз ще го направя.“ Местните сигурно биха сметнали едно акробатично представление на покрива на катедралата си за богохулство. Освен ако Иней не продава билети, разбира се.
Докато с Вилан работеха по чертежа на катедралата, бяха избрали няколко места, където Иней да заложи експлозиви по настояване на Каз. Това им била „застраховката“. Само за Каз хаосът се равняваше на сигурност. Бомбите бяха сглобени така, че да вдигнат много шум, но да причинят минимални щети. И все пак, ако нещо се объркаше, щяха да отвлекат вниманието в точния момент.
Когато приключи с експлозивите, Иней зае удобна позиция с добър изглед към полукръглата апсида и просторния неф на катедралата. Оттук щеше да вижда идеално представлението долу, между широките подпорни греди и мрежата, опъната между тях. Понякога идваше тук да послуша органа и песните на църковния хор. Високо над града и сред вибриращите през камъка звуци на органа Иней се чувстваше по-близо до светците.
Акустиката беше отлична и тя лесно би могла да различи всяка дума от проповедта, но тази част от службата не й беше интересна. Гезен не беше нейният бог и Иней нямаше желание да й четат лекции как по-добре да му служи. Не й харесваше и олтарът на Гезен — плоска и грозна скала, около която уж е бил изграден храмът. Някои наричаха олтара Първата наковалня, други — Хаванчето, но днес щеше да е декор в едно позорно наддаване. От мисълта за търга стомахът й се сви. Самата тя уж работеше по договор, уж беше дошла в Керч по своя воля. Така беше по документи. Там не фигурираше историята на отвличането й, не се споменаваше и дума за ужаса в търбуха на роботърговския кораб, за унижението в ръцете на Леля Хелеен и ежедневните кошмари в Менажерията. Керч беше изкован от търговия, но каква част от тази търговия купуваше и продаваше човешка плът? Свещениците на Гезен се пенявеха енергично срещу робството, но каква част от Кетердам беше построена от данъците на бордеите? Колко от енориашите наемаха момчета и момичета, които почти не говореха езика, да търкат подове и да сгъват пране срещу дребни грошове и договор, който не биха могли да изплатят?