Ако Иней получеше парите си, ако си купеше кораб, би могла да промени нещо. Стига да оцелееше днес, разбира се. Представи си всички тях — Каз, Нина, Матиас, Йеспер, Вилан, Кювей — кацнали в редичка върху опънат кабел, без друго осигурително въже, освен надеждата и вярата си един в друг. Пека със сигурност дебнеше в църквата долу, а и Дуняша едва ли бе много далеч. Беше нарекла кехлибареното момиче своя сянка, но може би то беше и знак, напомняне, че Иней не е създадена за такъв живот. И все пак този град очевидно бе домът на Иней, а Дуняша беше натрапницата.
Проследи как стражите проверяват за последно приземния етаж на църквата, претърсват нишите и параклисите. Сигурно щяха да пратят неколцина по-смели свои колеги да огледат и покрива, но там имаше много скришни места, а при нужда Иней винаги можеше да се върне в купола при палеца и да ги изчака там.
Стражите заеха позиции и Иней чу капитанът да се разпорежда на висок глас къде да бъдат настанени членовете на Търговския съвет. Появи се и университетският лекар, който трябваше да удостовери доброто здраве на Кювей, а един страж добута на количка катедрата за водещия търга. Стана й криво, като видя разни Грошове да се мотаят по пътеките между пейките заедно със стражите от градската. Надули се бяха като жаби, наслаждаваха се на новопридобитата си власт, размахваха един към друг лилавите си панделки и се смееха на висок глас. Истинските стражи не изглеждаха особено доволни, а поне двама от Съвета на търговците наблюдаваха ставащото изпод вежди. Сигурно се чудеха дали мобилизирането на банда от Кацата няма да им излезе през носа. Ван Ек беше поканил Ролинс на този танц, но Иней не мислеше, че кралят на Кацата ще го остави до води.
Зарея поглед към града, от пристанището чак до черните обелиски на приливниците. Нина се беше оказала права за Съвета на приливите. Явно предпочитаха да изчакат развитието на нещата в наблюдателните си кули. Макар че като нищо можеше да седят в катедралата долу и никой да не разбере, защото никой не знаеше кои са и как изглеждат. Насочи поглед към Кацата. Надяваше се, че Нина е добре и не са я разкрили, че засиленото присъствие на стражата в Бартерната църква ще направи улиците по-безопасни.
Пладне превали и пейките долу започнаха да се пълнят с любопитни зрители — магазинери в дрехи от груботъкано платно, моряци и биячи от Дъгите, наконтени с най-кичозните си костюмчета в стила на Кацата, цели стада от облечени в черно търговии, някои придружени от съпругите си, чиито светли лица се въртяха любопитно над белите дантелени якички и под завитите на кравай плитки.
След тях дойдоха фйерданските дипломати. Облечени бяха в сребристо и бяло, ескортирани от дрюскеле в черни униформи, до един златокоси и златокожи. Дори само ръстът им респектираше. Матиас сигурно познаваше някои от тези мъже и младежи. Сигурно е служил с част от тях. Как ли щеше да се почувства от тази среща сега, когато бе официално обявен за предател?
Следваща поред беше земската делегация с празни кобури на кръста — накарали ги бяха да оставят оръжията си на входа. Бяха високи като дрюскеле, но по-тънки в снага, някои бронзови като нея, други с топлокафява кожа като Йеспер, едни с ниско подстригана коса, други с дебели плитки и кокчета на тила. И там, в края на земската делегация, Иней зърна Йеспер. Като никога, не беше най-високият в тълпата, а с вдигнатата яка на памучното си сако и ниско нахлупената шапка едва ли щяха да го познаят. Така поне се надяваше Иней.
Когато пристигнаха равкийците, жуженето в катедралата прерасна в рев. Как ли възприемаха тази международна навалица магазинерите, търговците и негодниците на Кетердам?