Мъж в синьо-зелен редингот предвождаше делегацията, обграден от рояк равкийски войници в светлосини парадни униформи. Легендарният Щормхунд, без съмнение. Излъчваше чиста проба самочувствие, крачеше спокойно и енергично, сякаш се разхождаше по палубата на някой от собствените си кораби, при това не сам, а в компанията на две също толкова легендарни жени — Зоя Назяленски от едната му страна и Женя Сафина от другата. Иней съжали, че е изпуснала шанса си да се запознае с равкийците. Като си помислеше какво би могла да научи за месец сред екипажа на Щормхунд…
Фйерданите се надигнаха от местата си, дрюскеле се изстъпиха пред равкийските войници и Иней се уплаши, че ще си скочат, но двама от Търговския съвет хукнаха напред, последвани от отряд на градската стража.
— Керч е неутрална територия — повиши нервно глас един от съветниците. — Тук сме по работа, а не за война.
— Всеки, който наруши светостта на Бартерната църква, ще загуби правото си да участва в търга — настоя другият, размахал ръце.
— Защо вашият слаб цар изпраща мръсен пират да го представлява, това питам аз — изпъчи се фйерданският посланик и гласът му отекна подигравателно из катедралата.
— Капер — поправи го Щормхунд. — Сигурно е решил, че красотата ми ще бъде предимство. Но по вашите места това не е фактор, прав ли съм?
— Надут паун. Вониш на Гриша.
Щормхунд театрално подуши въздуха.
— Удивително е, че усещаш нещо през смрадта на лед и кръвосмешение.
Посланикът почервеня до синкаво и един от другите делегати побърза да го дръпне назад.
Иней завъртя очи. Тези двамата бяха по-зле и от бандитски босове, които си ги мерят в Кацата.
Настръхнали и мърморещи, фйерданите и равкийците заеха местата си от двете страни на пътеката, докато келската делегация влизаше без много шум в катедралата. Ала броени секунди по-късно всички наскачаха отново, когато някой извика:
— Шуаните!
Множеството обърна едновременно глави към гигантската двойна врата и шуаните, които се проточиха в колона, истински прилив от червени знамена с конете и ключовете на шуанския герб и униформи в маслинов цвят и златна бродерия. Шуаните поеха с маршова стъпка и каменни физиономии по широката пътека между пейките, после набиха крак и спряха, докато посланикът им се възмущаваше на висок глас, че настаняват неговата делегация назад — не можело равкийци и фйердани да седят по-близо до сцената. Дали имаше и кергууд сред тях? Иней вдигна поглед към бледото пролетно небе. Никак не й допадаше мисълта някой крилат войник да я грабне от покрива.
Накрая Ван Ек се появи някъде иззад сцената, тръгна по пътеката към шуаните и се сопна:
— Ако сте искали да седнете отпред, да бяхте дошли по-рано, вместо да се кичите и контите.
Шуани и керчи се препираха още няколко минути, после делегацията зае неохотно отредените й места. Гигантското помещение шумеше напрегнато, хората се оглеждаха преценяващо. Повечето не знаеха защо Кювей е толкова важен, бяха чували слухове за новата дрога, позната под името юрда парем, и сега гадаеха защо едно шуанско момче е привлякло такива високопоставени участници в търга за договора си. Малкото редови търговци, насядали на първия ред с намерението да наддават, сега вдигаха рамене, споглеждаха се и клатеха зачудено глави. Очевидно бе, че в този търг няма място за дребни риби.
От камбанарията на църквата се чу звънтежът за три камбани и се сля с отброяването от часовниковата кула на „Гелдренер“. А после настана тишина. Търговците от Съвета се събраха на подиума. Всички в катедралата едновременно обърнаха глави. Двойната врата се отвори и през прага влезе Кювей, ескортиран от Каз, Матиас и отряд на градската стража. Матиас беше облечен с обикновени дрехи на дребен търговец, но въпреки това приличаше досущ на войник в парадна униформа. А с насиненото си око и сцепената устна Каз изглеждаше дори по-зле от обикновено, въпреки отлично скроения си черен костюм.
Залата се взриви. Трудно беше да се прецени кой вика най-силно. Най-търсените престъпници на Кетердам крачеха по централната пътека на Бартерната църква. Щом зърнаха Каз, пръснатите из залата Грошове започнаха да го освиркват. Дрюскеле моментално бяха познали Матиас и деряха гърла на фйердански, вероятно го засипваха с обиди.
Правилата на търга щяха да защитят Каз и Матиас, но само докато чукчето не удареше за последно. И двамата обаче изглеждаха напълно спокойни. Вървяха с изправени гърбове и вперени напред погледи, а Кювей ситнеше помежду им.