Горкият Кювей не се справяше толкова добре. Шуаните крещяха някаква дума, повтаряха я до припадък — „шеяо, шеяо“ Иней не знаеше какво означава, но едва ли бе нещо приятно, защото Кювей трепваше и се свиваше при всяко повторение.
Аукционерът се качи на подиума и застана до олтара. Не друг, а Йелен Радмакер, един от инвеститорите, които бяха присъствали на нелепата презентация за маслените фючърси, изнесена от Йеспер. Иней го беше проучила по заръка на Каз и знаеше, че Радмакер е изключително почтен, набожен човек без друго семейство, освен също толкова набожната си сестра, която по цял ден търкаше подовете на обществени сгради в служба на Гезен. Радмакер беше блед, с бухлати оранжеви вежди и приведена стойка, изобщо приличаше на гигантска скарида.
Иней обходи с поглед кулите на катедралата и куполите на параклисите по разперените пръсти на Гезен. Никаква следа от патрули по покривите. Чак да се засегнеш. Но може би Пека Ролинс и Ян ван Ек бяха планирали нещо друго за нея.
Радмакер удари три пъти с чукчето, свирепо.
— Ред! — изрева той.
Врявата в залата утихна до нестроен шепот.
Кювей, Каз и Матиас се качиха на подиума и застанаха близо до олтара така, че Каз и Матиас да скриват частично от поглед тресящия се Кювей.
Радмакер изчака да се възцари пълна тишина и чак тогава започна да рецитира правилата на аукциона, а след това и условията, при който Кювей щеше да приеме служба по договор. Иней погледна към Ван Ек. Как ли се чувстваше сега, на една ръка разстояние от плячката, която преследваше от толкова време? Изражението му беше самодоволно, нетърпеливо. „Вече пресмята следващия си ход“ — осъзна Иней. Стига Равка да не спечелеше наддаването — а как биха могли при опразнената си от войните хазна — Ван Ек щеше да постигне своето, тайната на юрда парем щеше да излезе на бял свят и да посее хаос. Цената на юрда щеше да удари тавана, а той щеше да натрупа несметно богатство покрай тайно изкупените обработваеми площи и инвестицията си в консорциума на Йоханус Ритвелд.
Радмакер даде знак на лекаря от университета, мъж с лъскаво плешиво теме. Той премери пулса на Кювей, преслуша гърдите му, погледна езика и зъбите му, даже премери колко е висок. Безумен спектакъл, който неприятно напомни на Иней как Леля Хелеен я ръчкаше и оглеждаше на палубата на роботърговския кораб.
Лекарят приключи и затвори чантата си.
— Да чуем заключението ви, моля — каза Радмакер.
— Момчето е в добро здраве.
Радмакер се обърна към Кювей:
— Драговолно ли приемаш правилата на този аукцион и изхода от наддаването?
И да отвърна нещо хлапето, отговорът му не стигна до Иней.
— Говори по-силно, момче.
Кювей преглътна и пробва отново.
— Да, приемам ги.
— Да започваме тогава. — Лекарят слезе от подиума, а Радмакер вдигна отново чукчето. — Кювей Юл-Бо драговолно приема условията на този аукцион и предлага услугите си срещу справедлива цена под надзора на Гезен. Ще се приемат само оферти в крюге. Участниците в наддаването ще пазят тишина. Всяко вмешателство в търга и всяка проява на неприлично поведение ще бъдат наказвани с цялата строгост на керчския закон. Наддаването започва с един милион крюге. — Направи пауза, после: — В името на Гезен, нека аукционът започне.
Сумите заваляха една след друга, толкова бързо, че Иней трудно следеше наддаването, всяка по-голяма от предишната, Радмакер повтаряше всяка оферта на скороговорка и удряше с чукчето.
— Пет милиона крюге — извика шуанският посланик.
— Пет милиона — повтори Радмакер. — Чувам ли шест?
— Шест — реагираха веднага фйерданите.
Лаещият глас на Радмакер рикошираше в стените на катедралата като пушечна стрелба. Щормхунд мълчеше, оставяше фйерданите и шуаните да се замерят с оферти, земската делегация се включваше от време на време с по-малки стъпки в напразен опит да укроти инерцията на наддаването. Келските делегати седяха мълчаливо по местата си и наблюдаваха случващото се. Иней се чудеше колко ли знаят и защо не участват в наддаването — защото не искат или защото не им е по джоба.
Мнозина бяха наставали, неспособни да стоят кротко по местата си. Денят беше топъл, а врявата в катедралата бе нажежила атмосферата допълнително. Хората си вееха кой с каквото намери и дори членовете на търговския съвет, събрани на куп като жури от свраки, попиваха с кърпички челата си.
Когато наддаването удари четиридесет милиона крюге, Щормхунд най-после вдигна ръка.
— Петдесет милиона — каза той.
Бартерната църква потъна в мълчание.
Дори Радмакер се стресна в първия миг, но после възвърна хладнокръвието си и повтори офертата: