— Петдесет милиона крюге от равкийската делегация. — Търговците си шепнеха, вдигнали ръце пред устата си, несъмнено потриваха ръце при мисълта за комисионната, която щяха да приберат.
— Ще чуем ли друга оферта? — попита Радмакер.
Шуаните се съвещаваха, фйерданите правеха същото, макар че по-скоро се караха, отколкото да обсъждат стратегията си. Земците чакаха да видят какво ще стане.
— Шейсет милиона крюге — обяви шуанският посланик.
Стъпка с десет милиона. Точно както беше предсказал Каз.
Фйерданите бяха следващи с оферта от шейсет милиона и двеста хиляди. Виждаше се, че такава малка стъпка се отразява зле на гордостта им, но земците побързаха да успокоят наддаването на свой ред с оферта от шест милиона и петстотин хиляди.
Ритъмът на наддаването се промени, офертите идваха на по-малки стъпки, като бавно наближаваха шейсет и два милиона. Когато и този праг беше достигнат, шуаните изгубиха търпение.
— Седемдесет милиона крюге — отсече посланикът им.
— Осемдесет милиона — извика Щормхунд.
— Деветдесет. — Шуаните вече не чакаха Радмакер да повтори офертата.
Дори от своето място Иней виждаше пребледнялото и паникьосано лице на Кювей. Офертите твърде бързо бяха стигнали твърде високо.
— Деветдесет и един милиона — каза Щормхунд в закъснял опит да укроти темпото.
Сякаш му е писнало от това надцакване, шуанският посланик пристъпи напред и ревна:
— Сто и десет милиона крюге.
— Сто и десет милиона крюге от делегацията на Шу Хан — кресна Радмакер, забравил за хладнокръвието си при тази гигантска сума. — Чувам ли друга оферта?
Бартерната църква тънеше в тишина, сякаш всички присъстващи са свели глава в молитва.
Щормхунд се изсмя хрипливо и вдигна рамене.
— Сто и двайсет милиона крюге.
Иней прехапа долната си устна толкова силно, че усети вкуса на кръв.
Тряаас! Масивната двойна врата се отвори рязко. Вълна от морска вода се изля в нефа, запени се между пейките, после изчезна в облак пара. Превъзбудената врява на тълпата прерасна в стреснати викове.
Петнайсет фигури в сини наметала влязоха в колона, плащовете им се развяваха под напора на невидим вятър, мъгла криеше лицата им.
Хората крещяха да им върнат оръжията, някои се прегръщаха уплашено и пищяха. Иней видя как един търговец трескаво маха с ветрило на припадналата си съпруга.
Фигурите се плъзгаха сякаш безтелесни по пътеката между пейките, наметалата им се гънеха на бавни вълни.
— Ние сме Съветът на приливите — обяви заметнатата в синьо фигура начело. Женски глас, плътен и безапелационен. Мъглата скриваше напълно лицето й, неспокойни къдрици под качулката на наметалото. — Този търг е измама.
Иней чу как Радмакер призовава към ред, а миг по-късно се метна наляво, движена изцяло от инстинкт, част от секундата преди нещо да разцепи въздуха край нея. Малко кръгло острие сряза ръкава на туниката й и отскочи от медния покрив.
— Това беше предупреждение — каза Дуняша. Кацнала бе върху металния скелет на една от кулите на трийсетина стъпки от Иней, светлата качулка, вдигната около лицето й, чиста като пресен сняг под лъчите на следобедното слънце. — Ще те гледам в очите, когато те пратя при смъртта.
Иней посегна към ножовете си. Време беше да отговори на своята сянка.