Каз изпъна болния си крак и раздвижи леко глезена.
— Ако Ван Ек разполагаше с толкова пари, просто щях да го обера, вместо да се разкарвам до Ледения палат. Повярвах му, че може да предложи толкова голяма награда, защото той твърдеше, че представлява Съвета на търговците. Реших, че сделката ни е подплатена с пари от градската хазна.
— Ами онзи сандък с пачки, дето Ван Ек го донесе на Велгелюк? — попита Йеспер.
— Поредната измама — каза с отвращение Каз. — Вероятно са били фалшиви, макар и с качествена изработка.
— Как тогава ще си вземем парите? Ще ограбим града? Или Съвета? — Йеспер изправи гръб и забарабани нетърпеливо с пръсти по масата. — Ще ударим дванайсет трезора за една нощ?
Вилан се размърда на стола си и Матиас видя смущението в очите му. Явно поне още един в тази шантава банда от негодници не изпадаше във възторг при мисълта за поредното престъпление.
— Не — отвърна Каз. — Ще действаме като търговци и ще оставим пазара да свърши своето. — Облегна се назад с ръце върху вранската глава на бастуна. — Първо ще вземем парите на Ван Ек, а после ще съсипем и репутацията му. Ще направим така, че той никога повече да не върти бизнес в Кетердам, а и в цял Керч.
— А с Кювей какво ще стане? — попита Нина.
— Щом приключим, Кювей — както и разни други, да речем осъдени престъпници, гришани или обезнаследени младежи, със или без награда за главите им, — ще могат да се покрият в Южните колонии.
Йеспер се намръщи.
— Ами ти? Ти къде ще отидеш?
— Никъде. Оставам тук. Имам куп недовършени дела.
Каза го уж небрежно, но Матиас долови суровото нетърпение в думите му. Често се беше чудил как хората оцеляват в този град, но сега за пръв път му хрумна, че е възможно градът да не оцелее след сблъсъка си с Каз Брекер.
— Чакай малко — каза Нина. — Мислех, че Кювей ще отиде в Равка.
— И защо би ти хрумнала такава мисъл?
— Защото, когато ти продаде дела си от Вранския клуб на Пека Ролинс, го помоли да изпрати писмо до равкийската столица. Всички те чухме.
— Аз пък реших, че ще моли за помощ с писмото — каза Матиас, — а не че е покана за пазарлък. — Изобщо не беше ставало въпрос да предадат Кювей на Равка.
Каз ги изгледа продължително. Изглежда, се забавляваше.
— Не беше нито едното, нито другото. Да се надяваме, че и Ролинс е лековерен като вас.
— Било е диверсия — изпъшка Нина. — Искал си да отклониш вниманието на Ролинс.
— Именно. И да му създам работа. Сигурно хората му издирват равкийските ни контакти. Няма да им е лесно с оглед на факта, че тези контакти не съществуват.
Кювей се изкашля.
— Всъщност аз бих искал да отида в Равка.
— Аз пък бих искал плувни гащи с кант от самур — каза Йеспер. — Но не може всеки път да получаваме каквото искаме.
Кювей сбърчи чело. Явно този път познанията му по керчски се бяха оказали недостатъчни.
— Предпочитам да отида в Равка — повтори твърдо той.
Хладният черен поглед на Каз се спря върху него и си остана там. Кювей се размърда неспокойно.
— Той защо ме гледа така?
— Чуди се дали да не те убие — обясни Йеспер. — Ужасно е изнервящо, знам. Препоръчвам ти да дишаш дълбоко. И да пийнеш нещо освежаващо в добавка.
— Йеспер, престани — каза Вилан.
— Я се успокойте и двамата. — Йеспер потупа Кювей по ръката. — Няма да му позволим да ви зарови.
Каз вдигна вежда.
— Да не бързаме с обещанията.
— Стига бе, Каз. Обърнахме се с хастара навън да спасим Кювей. Няма сега да го бастисаме я.
— Защо искаш да отидеш в Равка? — попита Нина, неспособна да скрие вълнението си.
— Никога не сме обсъждали този вариант — каза Матиас.
Не искаше да спорят за това, особено с Нина. Идеята беше да пуснат Кювей да си живее живота в Новий Зем, а не да го предадат в ръцете на най-големия фйердански враг.
Нина вдигна рамене.
— Може би трябва да преосмислим възможностите.
Кювей заговори бавно, като внимателно подбираше думите си:
— Там е по-безопасно. За Гриша. За мен. Не искам да се крия. Искам да се уча. — Докосна тетрадката пред себе си. — С труда на баща ми може да… — Поколеба се, размени няколко думи с Нина и довърши: — Да открия антидот за парем.
Нина плесна с ръце и се усмихна до уши.
Йеспер се наклони назад със стола си.
— Май Нина всеки миг ще запее, като гледам.
„Антидот“. Затова ли Кювей постоянно дращеше в тетрадките си? Мисълта за лекарство, което да неутрализира ефекта на парем, беше привлекателна, но това не успокои особено Матиас.