„Тази мощ е просто поредното оръжие. Важно е кой го върти.“ Явно и занапред трябваше да си го повтаря редовно. Омразата към Гриша му беше внушена толкова отдавна, че бе прераснала в инстинкт. А инстинктите не се изкореняват за една нощ. Точно като битката на Нина с парем, неговата битка със старите предразсъдъци можеше да продължи цял живот. В момента Нина бе заета със своята задача в Кацата. Или са я разкрили и арестували. Той изрече безмълвна молитва към Дйел. „Пази я, когато аз не мога.“
Погледът му се насочи към фйерданската делегация на предните редове и придружаващите я дрюскеле. Познаваше мнозина от тях по име, те също го познаваха. Усещаше болезнено отвращението им. Едно от момчетата му се звереше от първия ред, буквално се тресеше от гняв, очите му като глетчери, косата му толкова руса, че изглеждаше бяла. Какви ли рани бяха използвали командирите на дрюскеле, за да отгледат такава омраза в очите на хлапето? Матиас издържа спокойно погледа му, пое ненавистта с цялата й тежест. Не можеше да мрази момчето. Би било като да мрази себе си. Накрая момчето с коси като лед отклони поглед.
— Търгът е разрешен от закона! — крещеше шуанският посланик. — Нямате право да спирате наддаването!
Приливницише вдигнаха ръце. Още една вълна нахлу през отворените врати, изви се на дъга над главите на шуаните и застина там.
— Тишина! — настоя водачката им. Изчака дали някой друг ще протестира и когато никой не надигна глас, вълната се сгъна назад и се разплиска по пода. Плъзна се по пътеката между пейките като сребърна змия. — Получихме информация, че наддаването е нагласено.
Матиас стрелна с поглед Щормхунд. Каперът старателно изобразяваше смътна изненада върху лицето си, но дори от подиума Матиас долавяше страха и тревогата му. Кювей трепереше със затворени очи и шепнеше нещо на шуански. За какво мислеше Каз, Матиас можеше само да гадае. Както винаги.
— Правилата на търга са ясни — каза приливницата. — Нито кандидатът, нито неговите представители имат право да манипулират изхода от наддаването. Решава единствено пазарът.
Членовете на Съвета на търговците бяха наскачали и настояваха за отговори, стичаха се към катедрата на Радмакер в предната част на подиума. Ван Ек се правеше, че крещи с възмущение на свой ред, но пътьом се забави пред Каз и Матиас го чу да пошепва:
— Мислех, че ще се наложи аз да разкрия заговора ти с Равка, но явно приливниците ще оберат лаврите. — Устата му се изкриви в доволна усмивка. — Вилан отнесе бая бой, преди да издаде теб и приятелчетата ти — каза той и продължи към катедрата. — Не подозирах, че момчето е толкова кораво.
— Бил е създаден фалшив фонд, който да измами честни търговци с обещание за печалба — продължи приливницата. — Тези пари са били насочени към една от наддаващите страни.
— Ами да! — извика Ван Ек с добре изиграна изненада. — Равкийците! За всички ни беше ясно, че не разполагат с ресурса да наддават сериозно на този търг! — Личеше си колко дълбоко се наслаждава на ситуацията. — Знаем колко пари зае от нас равкийската корона през последните две години. Едва успяват да плащат лихвите по дълга си. Нямат сто и двайсет милиона крюге, които да оферират на свободен търг. Сигурно Брекер работи с тях.
Сега вече всички наддаващи наскачаха от местата си. Фйерданите крещяха виновните да бъдат наказани. Представителите на Шу Хан тропаха с крака по пода и удряха по облегалките на пейките. Равкийците се озоваха в средата на водовъртежа, обкръжени от врагове. Щормхунд, Женя и Зоя стояха с високо вдигнати глави в центъра на всичко това.
— Направи нещо — изръмжа Матиас на Каз. — Всеки момент ще стане беля.
Лицето на Каз си остана безразлично както винаги.
— Мислиш ли?
— По дяволите, Брекер. Ти…
Приливниците вдигнаха ръце и църквата се разтресе от поредния трясък. Вода нахлу през прозорците на галерията. Тълпата поутихна, но за пълна тишина и дума не можеше да става. Хората жужаха като разбунен кошер.
Радмакер удари с чукчето в опит да си върне някакъв контрол върху ситуацията.
— Ако разполагате с доказателства срещу равкийците…
Приливницата го прекъсна иззад маската си от завихрена мъгла.
— Равкийците нямат нищо общо. Парите са били прехвърлени на Шу Хан.
Ван Ек примигна, после бързо запя друга песен:
— Е, значи Брекер е сключил някаква сделка с Шу.