Шуаните моментално се развикаха възмутено, но приливницата ги надвика:
— Фалшивият фонд е бил учреден от Йоханус Ритвелд и Ян ван Ек.
Ван Ек прежълтя.
— Не, не, не е така.
— Ритвелд е фермер — заекна Карл Драйден. — Лично се срещнах с него.
Жената с мъгливата маска се обърна към него.
— Двамата с Ван Ек сте били забелязани да се срещате с Ритвелд в хотел „Гелдренер“.
— Да, но говорихме за един фонд, консорциум за търговия с юрда, съвсем законно бизнес начинание.
— Радмакер — каза Ван Ек, — ти беше там. И ти се срещна с Ритвелд.
Ноздрите на рижавия се раздуха.
— За пръв път чувам за този Ритвелд.
— Но аз те видях. И двамата те видяхме в „Гелдренер“.
— Да, бях там на презентация за земските маслени фючърси. Много странна презентация, вярно, но какво от това.
— Не — каза Ван Ек, като клатеше глава. — Ако Ритвелд е замесен, значи Брекер му дърпа конците. Явно е наел този Ритвелд да измами Съвета.
— Всички ние инвестирахме пари в онзи фонд, защото ти ни гарантира, че всичко е наред — обади се един от другите търговци. — Да не казваш, че парите ни са изчезнали?
— Ние не знаем нищо за това! — ревна посланикът на Шу.
— Това е дело на Брекер — настоя Ван Ек. Самодоволството му се беше стопило, но не и самообладанието му. — Това момче не би се спряло пред нищо да унижи мен и честните хора на Кетердам. Той отвлече съпругата ми, сина ми. — Посочи към Каз. — Или съм си въобразил, че стоеше с Алис на моста Гоедмед?
— Не си, разбира се. Прибрах я от пазара точно както ти ме помоли — излъга Каз с лекота, която дори Матиас сметна за убедителна. — Тя каза, че очите й са били вързани и не е видяла похитителите си.
— Глупости! — махна с ръка Ван Ек. — Алис! — извика той към балкона от западната страна. Алис седеше там с ръце върху огромния си корем. — Кажи им!
Алис поклати глава ококорено. Прошепна нещо на слугинята си, която извика към залата долу:
— Похитителите й са били с маски, а тя — с превръзка на очите. Махнали са превръзката чак на пазара при площада.
Ван Ек изпръхтя с раздразнение.
— Е, хората от моята охрана със сигурност го видяха с Алис.
— Хора, на които плащаш заплати? — попита скептично Радмакер.
— Брекер уреди срещата на моста! — каза Ван Ек. — Оставил беше бележка в езерната къща.
— А — каза с облекчение Радмакер — можеш ли да представиш бележката?
— Да! Но… не е подписана.
— Тогава откъде знаеш, че Каз Брекер е изпратил бележката?
— Беше оставил една игла за вратовръзка…
— Своята игла?
— Не, моята, но…
— Значи нямаш никакво доказателство, че Каз Брекер е отвлякъл съпругата ти? — Радмакер явно губеше търпение. — И онази история с похитения ти син ли е толкова неубедителна? Целият град го търси, обявени бяха награди. Дано поне за това имаш сериозни доказателства.
— Синът ми…
— Тук съм, баща ми.
Всички погледи в катедралата се насочиха към арката до подиума. Вилан стоеше там, облегнал гръб на стената. Лицето му беше окървавено, виждаше се, че с мъка се държи на крака.
— Ръката на Гезен — измърмори под нос Ван Ек. — Човек на никого ли не може да разчита?
— Защо, разчитал си на Пека Ролинс и неговите хора? — подхвърли тихо Каз.
— Аз…
— А сигурен ли си, че са били от хората на Пека? Защото, ако не си от Кацата, понякога е трудно да различиш лъв от врана. Животните си приличат.
Матиас едва не са разсмя с глас, когато физиономията на Ван Ек се изопна. Нещастникът нареждаше пъзела с голямо закъснение. Каз беше наясно, че не може да вкара Вилан в църквата, без баща му или Лъвските грошове да се усетят. Затова беше инсценирал отвличане. Двама от Утайките, Аника и Кеег, с лилави панделки на ръцете и фалшиви татуировки, бяха отишли със своя „пленник“ при първите срещнати стражи от градската и им бяха заръчали да доведат Ван Ек. И какво е видял Ван Ек, когато е отишъл в параклиса? Видял е сина си, пленен от двама бандити с отличителните знаци на Грошовете. Матиас знаеше всичко това, но не беше очаквал, че ще ступат Вилан толкова зле. Момчето е трябвало да се „пречупи“ по-бързо.
— Помогнете му! — извика Радмакер на един офицер от градската. — Не виждате ли, че момчето е ранено?
Офицерът помогна на Вилан да докуцука до един стол, а лекарят притича да го прегледа.
— Вилан ван Ек? — каза Радмакер. Вилан кимна. — Момчето, което търсим под дърво и камък?
— Измъкнах се при първа възможност.
— От Брекер?
— От Ролинс.
— Отвлякъл те е Пека Ролинс?
— Да — кимна Вилан. — Преди седмици.