— Стига си лъгал — изсъска Ван Ек. — Кажи им каквото каза на мен. Кажи им за равкийците.
Вилан вдигна уморено глава.
— Ще кажа каквото искаш, татко. Само не им давай да ме бият повече.
Навалицата ахна хорово. Членовете на Търговския съвет гледаха Ван Ек с нескрито отвращение.
Матиас изсумтя под нос и прошепна:
— Той да не е вземал уроци при Нина?
— Може би има талант — отвърна Каз.
— Брекер е престъпникът — каза Ван Ек. — Той стои зад всичко това! Всички вие го видяхте в къщата ми онази вечер. Беше проникнал в кабинета ми.
— Вярно е! — закима енергично Карл Драйден.
— Естествено, че бяхме там — рече Каз. — Ван Ек ни покани в дома си да обсъдим договора на Кювей Юл-Бо. Каза ни, че ще се срещнем с търговците от Съвета. Вместо това Пека Ролинс ни беше спретнал засада.
— Твърдиш, че е нарушил честно споразумение? — каза друг от търговците. — Това ми се струва малко вероятно.
— Но всички видяхме Кювей Юл-Бо в къщата — обади се друг, — макар по онова време да не знаехме кой е.
— Из целия град висят обявления с награда за шуански младеж с описанието на Кювей — обади се Каз. — Кой ви е казал как изглежда?
— Ами… — Търговецът се поколеба. Виждаше се как логиката се бори за надмощие с нежеланието му да повярва на обвиненията. Обърна се към Ван Ек: — Ти не си знаел, че шуанското момче, което ни описа, е Кювей Юл-Бо, нали?
Сега и Карл Драйден клатеше глава, не като отрицание, а сякаш не може да повярва на очите и ушите си.
— Именно Ван Ек ни накара да се включим във фонда на Ритвелд.
— Ти не се дърпаше особено — възрази Ван Ек.
— Аз исках да проучим кой е тайният купувач на ферми за юрда в Новий Зем. А ти каза, че… — Драйден млъкна по средата на изречението, ококорен и с провиснала уста. — Ти си бил! Ти си тайният купувач!
— Най-после — промърмори Каз.
— Наистина ли вярваш, че ще измамя собствените си приятели и съседи — удари го на молби Ван Ек. — Та аз инвестирах и свои пари в онзи фонд! Поех риск също като вас.
— Не и ако си сключил сделка с шуаните — каза Драйден.
Радмакер удари отново с чукчето.
— Ян ван Ек, в най-добрия случай ти си прахосал градски ресурси в необосновано преследване. В най-лошия си злоупотребил с поста си на съветник, опитал си се да измамиш приятелите си и си нарушил законността на този търг. — Поклати глава. — Търгът е компрометиран. Не може да продължи, докато не установим със сигурност дали член на Съвета на търговците съзнателно е насочил средства към една от наддаващите страни.
Шуанският посланик се развика отново. Радмакер стовари чукчето си.
А после всичко се случи едновременно. Трима фйердански дрюскеле се втурнаха към подиума и стражите хукнаха да ги спрат. Шуанските войници тръгнаха напред. Приливниците вдигнаха ръце, а после, над всичко това, като писък на оплаквачка зави чумната сирена.
Църквата потъна в гробовна тишина. Хората застинаха по местата си, вдигнали глави и наострили слух за този звук — звук, който не бяха чували повече от седем години. Дори в Адската порта затворниците разказваха за Краличината чума, последната вълна от зараза, ударила Кетердам, за карантините, баржите с трупове, за мъртъвците, които се трупали по улиците по-бързо, отколкото гробарите успявали да ги откарат и изгорят.
— Какво е това? — попита Кювей.
Каз се подсмихна едва доловимо.
— Това, Кювей, е звукът, който смъртта издава, когато ти дойде на гости.
Миг по-късно воят на сирената потъна сред писъците на хората, които се юрнаха към двойната врата. Никой дори не забеляза кога проехтя първият изстрел.
34. Нина
Колелото се завъртя, златните и зелените сектори се сменяха толкова бързо, че се сляха в общ цвят. А после колелото се забави, спря и явно се падна добро число, защото хората се развикаха доволно. В залата на казиното беше неприятно топло и скалпът я сърбеше под перуката. Перука с форма на камбанка, която не й отиваше на лицето, и кичозна рокля към нея. Като никога Нина предпочиташе да не привлича внимание към себе си.
Останала бе незабелязана при първата си спирка на Западната дъга, също и при втората, а после отиде на Източната и се сля с тълпата. Навалицата беше пооредяла заради блокадите, но нищо не можеше да задържи хората далече от любимите им развлечения. Беше се отбила в една игрална зала на няколко пресечки южно оттук и сега задачата й беше към края си. Каз внимателно бе избрал заведенията. Това беше четвъртото и последното.
Усмихваше се и подвикваше с другите, а едновременно с това отвори стъкленицата в джоба си и се съсредоточи върху черните клетки в нея. Усещаше бездънния студ, който се излъчваше от тях, онова усещане за нещо повече, за нещо, различно, което говореше на силата в нея. Поколеба се само за миг, спомнила си студа в моргата, миризмата на смърт. Спомни си и как стоеше над мъртвеца и гледаше втренчено обезцветената кожа около устата му.