— Хлъзгав — каза войникът на керчски със силен акцент. И отново вдиша дълбоко с разширени ноздри.
„Запомнил е миризмата ми — помисли си Йеспер. — От онзи ден на Дъгата. Не му пука дали стражите ще го видят, търсил ме е и сега ме намери.“
Войникът изтегли ръка назад за нов юмручен удар. Явно искаше Йеспер да изпадне в безсъзнание и после… какво? Ще разбие с един удар вратата на параклиса и ще го понесе по улиците като чувал със зърно? Или ще го предаде на някое от крилатите си приятелчета?
„Поне няма да разочаровам никого повече.“ Щяха да го натъпчат с парем. Може би щеше да оцелее достатъчно дълго, за да направи на шуаните нова партида кергууд.
Метна се надясно. Юмрукът на гиганта издълба още един кратер в стената на църквата.
Лицето на войника се разкриви от ярост. Стисна Йеспер за гърлото и изтегли ръка за един последен удар.
Различни образи се скупчиха в главата на Йеспер в рамките на част от секундата. Смачканата шапка на баща му. Лъскавите перлени дръжки на револверите му. Иней с гръб изправен като стрела. „Не искам извинение.“ Вилан седи на масата в гробницата и си гризе нокътя. „Всякакъв вид захар — каза той, а после… — дръжте я далече от пот, кръв и слюнка.“
Химическата гъгрица. Иней беше оставила неизползваните шишенца на масата в хотелския апартамент. А той бе взел несъзнателно едно от тях и го бе въртял в ръце, докато се караше с баща си. Сега Йеспер бръкна в джоба на панталоните си и пръстите му се сключиха около стъкленото шишенце.
— Парем! — изхъхри той. Само тази шуанска дума знаеше.
Войникът застина с юмрук във въздуха и кривна глава.
„Винаги удряй където мишокът не гледа.“
Йеспер се направи, че отваря уста, за да пъхне нещо в нея.
Войникът се ококори, охлаби хватката си около гърлото на Йеспер и се опита да хване ръката му. Издаде някакъв звук, пръхтене може би, или искаше да каже нещо. Не че имаше значение. Важното бе, че е отворил уста. С другата си ръка Йеспер строши стъкленицата в зъбите му.
Гигантът отскочи назад. Острите стъкълца се бяха забили в устните му и по брадичката, течеше му кръв. Йеспер изтри трескаво ръка в ризата си. Дано не се беше порязал. Самата мисъл гъгрицата да навлезе през рана в тялото му, го изпълваше с див ужас. Само че нищо особено не се случи. Войникът само се ядоса още повече. Изръмжа, стисна Йеспер за раменете и го отлепи от пода. „Ох, светци, май ще ме довърши още тук, а другарчетата му ще духат супата.“ Стисна масивните ръце на гиганта в опит да се измъкне от хватката му.
Онзи го разтърси. После се разкашля, големите му гърди се раздуха, разтърси Йеспер отново, по-слабо този път.
И тогава Йеспер разбра — войникът не разтърсваше него, а просто се тресеше.
Гърлено съскане изскочи от устата на гиганта, звук като от яйца, които чупиш в нагорещен тиган. Розова пяна изби по устата му, разпенена кръв и слюнка, която потече по брадичката му. Йеспер се дръпна колкото можа назад.
Онзи издаде проточен стон. Пусна Йеспер и той заотстъпва панически, неспособен да откъсне поглед от гиганта. Войникът дишаше тежко, сгърчен, сетне се преви на две и струя розова жлъчка се разплиска по стената.
— Пак не ме уцели — каза Йеспер, макар че не му беше до шеги. Самият той щеше всеки миг да повърне.
Гигантът се килна настрани и падна на пода, неподвижен като отсечен дъб.
Йеспер стоеше и зяпаше великанската му снага. А после дойде на себе си. Колко време беше изгубил? Хукна обратно към параклисите в края на палеца.
Иней се появи с бърза крачка, преди още да е наближил вратата. Пропуснал беше срещата. Иней не би тръгнала да го търси, ако не смяташе, че е закъсал.
— Йеспер, къде…
— Пушката — прекъсна я той.
Тя я свали от рамото си без повече приказки. Йеспер я грабна от ръцете й и хукна обратно към катедралата. Само да стигнеше до галерията горе…
Вой на сирена. Абсурд, нямаше да успее. Щеше да провали приятелите си за пореден път. „Каква полза от стрелец без оръжие?“ Каква полза от Йеспер, ако не успееше сега? Щяха да си останат в капана на града. Щяха да ги хвърлят в затвора и най-вероятно да ги екзекутират. Кювей щеше да стане собственост на онзи, който предложи най-много пари. Парем щеше да се развилнее на воля, а всички гришани по света щяха да се превърнат в ценна плячка. Във Фйерда, на Скитащия остров, в Новий Зем. Зова щяха да изчезнат мобилизирани на военна служба, погълнати от проклетата дрога.
Сирената виеше ли, виеше. Крясъци кънтяха в катедралата. Хората тичаха към централния вход, а скоро щяха да хукнат и към палеца в търсене на друг изход.