— Ако такова познание се даде само на един народ… — започна той.
Но Кювей го прекъсна:
— Баща ми създаде тази дрога. Дори без мен и моите знания тя ще се появи пак.
— Казваш, че някой друг ще реши проблема със синтезирането на парем? — попита Матиас.
Наистина ли нямаше надежда това отвратително нещо да потъне в забвение?
— С научните открития често става така — обясни Вилан. — Разбере ли се, че нещо е възможно, хората се нахвърлят върху идеята и новите открития започват да валят. Със същия успех можеш да върнеш разлютен рояк стършели в кошера им.
— Наистина ли вярваш, че може да се създаде антидот? — попита Нина.
— Не зная — каза Кювей. — Баща ми беше фабрикатор. Аз съм огнетворец.
— Ти си нашият химик, Вилан — обърна се Нина с надежда към хлапето. — Какво мислиш?
Вилан сви рамене.
— Може би. Но не всички отрови имат противоотрова.
Йеспер изпръхтя.
— Точно затова му викаме Вилан Ван Слънчо.
— В Равка има талантливи фабрикатори — каза Кювей. — Може те да помогнат.
Нина кимна енергично.
— Вярно е. Женя Сафина познава отровите отлично, а Давид Костик разработи всякакви нови оръжия за цар Николай. — Погледна към Матиас. — И други неща! Хубави неща. И съвсем мирни.
Матиас свъси вежди.
— Това решение не може да се вземе с лека ръка.
Кювей вирна брадичка.
— Искам да отида в Равка.
— Виждаш ли? — каза Нина.
— Не, не виждам — отвърна Матиас. — Не можем току-така да предадем на Равка толкова ценен актив.
— Той е човек, а не актив, и иска да отиде там.
— Значи всички ще получим каквото искаме, така ли? Ново правило? — попита Йеспер. — Щото аз имам цял списък.
Тишината се проточи напрегнато, после Каз прокара пръст по ръба на панталона си и каза:
— Нина, скъпа моя, ще ми превеждаш ли? Искам да съм сигурен, че с Кювей се разбираме.
— Каз… — сниши предупредително глас тя.
Каз се премести напред и опря длани в коленете си, досущ като добронамерен по-голям брат, който предлага дружески съвет.
— Важно е да разбереш как стоят нещата в момента. Ван Ек знае, че ще потърсиш убежище най-напред в Равка, затова всички кораби, отплаващи натам, ще бъдат претърсени основно. Единствените гришански шивачи, способни да те прекроят дотолкова, че да не приличаш на себе си, са в Равка, освен ако Нина не реши да вземе още една доза парем.
Матиас изръмжа.
— Което е малко вероятно — призна Каз. — Така. Правилно ли предполагам, че не би искал да те върна във Фйерда или в Шу Хан?
Нина едва бе завършила превода си, когато Кювей писна:
— Не!
— Значи остават Новий Зем и Южните колонии. Керч не поддържа редовни връзки с колониите, има минимално присъствие там, освен това времето е много по-хубаво, ако това има значение за теб. Ти си открадната картина, Кювей. Твърде разпознаваем си, за да бъдеш продаден на свободния пазар, но и твърде ценен да събираш прах в някое кьоше. За мен ти нямаш никаква стойност.
— Това няма да го преведа — сопна се Нина.
— Тогава преведи това. За мен е важно само едно — да те държа далече от Ян ван Ек, а ако държиш да анализираме ситуацията в по-големи детайли, знай, че един куршум е много по-евтин от билета ти за Южните колонии.
Нина преведе думите му, но явно ги редактира, предвид паузите и запъванията.
Кювей отвърна на шуански.
— Казва, че си жесток — обясни Нина след кратко колебание.
— Прагматичен съм. Ако бях жесток, сега щях да изнасям заупокойна реч, а не да си приказвам с него. Така че, Кювей, ти ще заминеш за Южните колонии, а когато бурята утихне, върви където щеш — в Равка или в бабината къща на Матиас, все ми е едно.
— Не забърквай баба ми, ако обичаш — каза Матиас.
Нина преведе и след кратко мълчание Кювей най-после кимна вдървено. Матиас си отдъхна за миг, после унилото лице на Нина сви сърцето му на топка.
Каз си погледна часовника.
— Е, вече се разбрахме за това. Знаете си задачите. Куп неща може да се объркат до утре вечер, така че преговорете плана в детайли и после още веднъж. Ще имаме само една възможност.
— Ван Ек със сигурност я държи под тежка охрана — каза Матиас.
— Правилно. Той има повече пушки от нас, повече хора, повече ресурси. На наша страна е само изненадата и трябва да я опазим на всяка цена.
Тихо стържене долетя отвън и всички наскачаха моментално, дори Кювей.
Но миг по-късно Роти и Спехт влязоха в гробницата.
Матиас издиша шумно и върна пушката си на мястото й — винаги на една ръка разстояние.
— Какво става? — попита Каз.