„Всеки може да стреля, но не всеки може да се цели. — Гласът на майка му. — Ние сме зова. Ти и аз.“
Невъзможно. Дори не виждаше Кювей оттук… а никой, абсолютно никой не можеше да стреля иззад ъгъл.
Но Йеспер познаваше добре разположението на катедралата. Знаеше, че от централната пътека между пейките до мястото на Кювей върху подиума изстрелът би бил по права линия. В ума си ясно виждаше второто копче на ризата му.
„Невъзможно.“
Всеки куршум имаше само една траектория.
Освен ако не го насочваш в движение.
„Не всеки може да се цели.“
— Йеспер? — прошепна зад него Иней.
Той вдигна пушката си. Обикновено оръжие, но той беше внесъл някои промени. Имаше само един патрон вътре — смесица от гума и восък. Нямаше да убие, но можеше да нарани сериозно. И точно това щеше да се случи, ако Йеспер не уцелеше — някой щеше да пострада. Ако не стреляше обаче, много хора щяха да пострадат. „Мамицата му! — помисли си той. — Ако не уцеля Кювей, дано поне извадя едното око на Ван Ек.“
Работил бе при оръжейници, сам си бе правил мунициите. Познаваше оръжията си по-добре и от правилата на рулетката. Съсредоточи се върху патрона, докато не усети и най-малките му частици. Може би и той беше такъв. Патрон в затвор, който с години чака някой да му даде посока.
„Всеки може да стреля.“
— Иней — каза той, — ако ти е останала някоя молитва в резерв, сега е моментът да я кажеш.
И стреля.
Сякаш времето се забави. Усети отката на пушката, експлозивната инерция на куршума. Насочи волята си към восъчната капсулка и я придърпа наляво, докато гърмежът още звънтеше в ушите му. Усети как куршумът променя посоката си и се съсредоточи върху онова копче, второто от горе надолу, малко дървено кръгче, зашито с конец.
„Това не е дарба, а проклятие.“ Само че, в интерес на истината, животът му беше пълен с благословии. Баща му. Майка му. Иней. Нина. Матиас, който го води през разкаляния канал. Каз… дори суровият Каз, с всичките си недостатъци, му беше дал дом и семейство при Утайките, без които Кетердам щеше да го глътне с все парцалите. И Вилан. Вилан, който беше разбрал преди него, че силата му също може да бъде благословия.
— Какво направи? — попита Иней.
Може би нищо. Може би невъзможното. Но пък Йеспер открай време си падаше по високите залози с нищожен шанс за успех.
Вдигна рамене.
— Каквото правя винаги. Стрелях.
37. Каз
Каз стоеше до Кювей, когато куршумът го уцели, и пръв му се притече на помощ. Тук-там из катедралата отекваха изстрели, вероятно паникьосани стражи натискаха спусъка, без да му мислят много. Коленичи до Кювей, прикри лявата си ръка и заби спринцовка в ръката му. Кръв имаше навсякъде. Йелен Радмакер беше паднал на подиума и крещеше, че е прострелян. Не беше прострелян.
Каз се развика за лекар. Дребният плешив човечец стоеше като истукан до Вилан край подиума и се блещеше ужасе`н. Матиас го стисна за лакътя и го повлече към тях.
Хората още се блъскаха към изхода. Равкийските войници се бяха счепкали с фйерданите, докато Щормхунд, Зоя и Женя бързаха да излязат от църквата. Членовете на Търговския съвет бяха обградили Ван Ек заедно с неколцина от градската. Подлецът никъде нямаше да иде.
След миг Каз видя Иней и Йеспер да си пробиват път през тълпата, която задръстваше централната пътека. Огледа изтръпнал Иней. Имаше кръв тук-там по дрехите, очите й бяха зачервени и подути, но иначе изглеждаше добре.
— Кювей… — каза тя.
— В момента не можем да му помогнем — рече Каз.
— Вилан! — възкликна Йеспер при вида на раните и синините му. — Светии, всичко това истинско ли е?
— Аника и Кеег са го поступали.
— Исках да е убедително — каза Вилан.
— Възхищавам се на усърдието ти — рече Каз. — Йеспер, остани при Вилан. Ще искат да го разпитат.
— Добре съм — каза Вилан, макар устната му да беше толкова подута, че трудно се разбираше какво говори.
Каз кимна леко на Матиас, докато двама стражи слагаха Кювей на носилка. Вместо да си пробият път през навалицата в катедралата, поеха към кутрето на Гезен и изхода в края му. Матиас тръгна след тях, повлякъл лекаря. Не биваше да остават никакви съмнения относно смъртта на Кювей.
Каз и Иней тръгнаха след тях, но под свода на арката Иней спря и погледна през рамо. Каз проследи погледа й до Ван Ек, обграден от разгневени съветници. Търговецът гледаше право към нея. Каз си спомни какво му бе казала Иней на моста Гоедмед. „Ще се видим пак, но само веднъж.“ Адамовата ябълка на Ван Ек подскачаше нервно, значи и той си мислеше за същото. Иней се поклони едва доловимо.