— Блъфираш.
Каз се усмихна.
— Зарових сина ти — каза той бавно, с наслаждение. — Погребах го жив на две метра под земята в едно каменисто поле. Чувах го как плаче и вика татко си. „Тате, тате!“ По-сладък звук не бях чувал никога.
— Каз… — обади се Иней пребледняла.
Това нямаше да му прости.
Ролинс се хвърли към него, сграбчи го за реверите и го блъсна силно в стената на параклиса. Каз не реагира. Ролинс се потеше като прасе, лицето му беше посиняло от отчаяние и страх. Каз го изпиваше с поглед. Искаше да запамети всяка секунда.
— Кажи ми къде е той, Брекер. — Удари го отново в стената. — Кажи ми!
— Най-обикновена размяна, Ролинс. Достатъчно е да кажеш на глас името на брат ми и синчето ти ще живее.
— Брекер…
— Кажи името на брат ми — повтори Каз. — Или да ти подскажа още малко? Покани ни в една къща на Зелверщраат. „Съпругата“ ти ни свири на пиано. Казваше се Маргит. Имаше куче със сребриста козина, а дъщеря ти се казваше Саския. С червена панделка на плитката. Виждаш ли? Аз си спомням. Помня всичко. Не е трудно.
Ролинс го пусна, прокара пръсти през оредяващата си коса и започна да крачи из параклиса.
— Две момчета — каза трескаво той, напрягайки паметта си. Завъртя се на пета към Каз и го посочи с пръст. — Спомних си. Две момчета от Лиж. Имахте пари в банката. Брат ти си мечтаеше да стане трейдър на ценни книжа, после да се захване с търговия и да натрупа богатство. Точно като всеки втори глупак, който слиза от ферибота в Кацата.
— Точно така. Поредните двама идиоти, които да измамиш. А сега ми кажи името му.
— Каз и… — Ролинс стисна с ръце главата си. Крачеше из параклиса, напред-назад, напред-назад, дишаше тежко, сякаш беше пробягал през целия град. — Каз и… — Обърна се да го погледне. — Мога да те направя богат, Брекер.
— Сам мога да се направя богат.
— Мога да ти поднеса Кацата на тепсия, да ти осигуря влияние, за което не си си мечтал. Каквото поискаш.
— Върни брат ми от мъртвите.
— Брат ти беше глупак и ти го знаеш! Беше като всеки друг мишок, който си мисли, че може да надхитри системата, и търси начин да забогатее набързо. Не можеш да измамиш честен човек, Брекер. Знаеш го!
„Алчността е моето средство за давление.“ Беше научил този урок от Пека Ролинс и урокът беше добър. С Йорди наистина са били глупави. Може би един ден Каз щеше да му прости, че не е бил идеалният брат, когото обичаше толкова много. Сигурно би могъл да му прости един ден, че е бил поредното лековерно и наивно момче, което вярва, че хората са добри по принцип. Но на Ролинс нямаше да прости никога.
— Кажи ми къде е той, Брекер! — изрева в лицето му Ролинс. — Къде е синът ми, казвай!
— Как се казваше брат ми? Изречи името му както го правят илюзионистите на Източната дъга — като заклинание. Искаш си момчето? Какво право има синът ти да запази своя безценен приятен живот? С какво е по-различен от мен и брат ми?
— Не знам как се е казвал брат ти. Не знам! Не помня! По онова време си създавах репутация. Реших да изкарам малко пари. Мислех, че двамата ще се помотаете още седмица в града, а после ще се върнете в провинцията.
— Не е вярно. Изобщо не си се замислил какво ще стане с нас.
— Моля те, Каз — прошепна Иней. — Не прави това. Не бъди такъв.
Ролинс простена.
— Умолявам те…
— Сериозно?
— Копеле гадно!
Каз си погледна часовника.
— Изгубихме толкова време в приказки, а малкото ти момченце се мъчи в мрака.
Пека хвърли поглед към своите хора. Потри с ръце лицето си. После бавно и тежко, сякаш надмогвайки възраженията на всяко мускулче в тялото си, падна на колене.
Каз видя как Лъвските грошове клатят глави. В Кацата слабостта не печелеше уважение, без значение колко е основателна.
— Умолявам те, Брекер. Само него си имам. Позволи ми да отида при него. Позволи ми да го спася.
Каз сведе поглед към Пека Ролинс, Якоб Херцун, коленичил най-после пред него, разплакан, зачервен, страдащ. „Тухла по тухла.“
Все беше някакво начало.
— Синът ти е в южния ъгъл на полето Тармакер, на три километра западно от Апелброек. Отбелязал съм мястото с черно флагче. Ако тръгнеш веднага, ще стигнеш навреме.
Пека скочи на крака и започна да раздава заповеди:
— Тичай да кажеш на момчетата да приготвят конете. И ми намерете лекар.
— Чумата…
— Онзи, който е на повикване в Изумрудения дворец. Лично го измъкнете от болницата, ако трябва. — Заби пръст в гърдите на Каз. — Ще си платиш за това, Брекер. Ще плащаш дълго. Страданието ти няма да има край.