Каз го погледна в очите.
— Страданието е като всичко друго. Ако живееш с него достатъчно дълго, започваш да харесваш вкуса му.
— Хайде — каза Ролинс и разтърси дръжката на заключената врата. — Къде е проклетият ключ?
Един от Грошовете побърза да отключи, но Каз забеляза мигновената му неохота. Още тази нощ мълвата щеше да плъзне из Кацата — как Пека Ролинс е коленичил пред него. Пека също го знаеше. Явно обичаше сина си достатъчно, за да заложи на карта гордостта и репутацията си. Това все би трябвало да означава нещо, помисли си Каз. За някой друг сигурно би означавало.
Вратата към улицата се отвори и онези излетяха навън.
Иней седна тежко на пода и скри лице в шепи.
— Ще стигне ли навреме?
— За какво?
— За да… — Тя вдигна рязко глава да го погледне. Тази изненада щеше да му липсва. — Не си го направил. Не си заровил детето.
— Дори не съм го виждал.
— Но лъвчето?
— Предположих. Пека се гордее със своите Лъвски грошове. Хлапето сигурно има стотина плюшени лъвчета и голям дървен лъв, който да язди.
— Как изобщо разбра, че има дете?
— Сетих се в къщата на Ван Ек. Ролинс дрънкаше за наследството, което съграждал. Знаех, че има къща в провинцията и често отсъства от града. Дотогава смятах, че крие там любовницата си, но след всичките му приказки онази вечер се замислих.
— А защо реши, че има син? А не дъщеря? И това ли беше предположение?
— Нещо такова, но базирано на факти. Ролинс кръсти новото си казино „Келския принц“. На малко червенокосо момче, очевидно. А кое дете не обича сладкиши?
Иней поклати глава.
— Какво ще намери в полето?
— Нищо. Скоро хората му ще докладват, че момчето е живо и здраво и се занимава с каквото там правят разглезените синчета, когато татковците им са далече. Но преди това Пека ще копае няколко часа, ще се върти в кръг и ще проклина и майчиното си мляко. Важното е друго — че няма да е тук, за да подкрепи твърденията на Ван Ек. Бързо ще се разчуе, че е напуснал града по спешност и е взел лекар със себе си.
Иней го гледаше в очите и бързо нареждаше мозайката.
— Местата, където се появи „болестта“.
— Келския принц. Изумрудения дворец. Сладкия дюкян. Всичките са на Пека Ролинс. Ще ги затворят и ще бъдат под карантина със седмици. Нищо чудно властите да затворят и други негови заведения като предпазна мярка, ако сметнат, че заразата се разпространява от персонала му. Ще му трябва поне година да се възстанови финансово, може и по-дълго, ако паниката се проточи. Разбира се, ако Съветът реши, че е помогнал в учредяването на фалшивия консорциум, може и да не подновят лиценза на заведенията му.
— Съдбата има план за всички нас — тихо каза Иней.
— Но понякога има нужда от малко помощ.
Иней се намръщи.
— С Нина не избрахте ли четири места на Дъгите? За заразата?
Каз подръпна маншетите си.
— Четвъртото беше Менажерията.
И тогава тя се усмихна. Очите й бяха зачервени, по бузите й имаше петна от някакъв прах. Усмивка, за която Каз би убил.
Погледна си часовника.
— Трябва да тръгваме. Още не е приключило.
Подаде й ръка. В ръкавица. Иней издиша бавно и на пресекулки, после хвана ръката му и се надигна като дим над огън. Но не го пусна.
— Ти показа милост, Каз. Беше по-добрият човек.
Ето пак, търсеше почтеност там, където такава нямаше.
— Иней, мога да убия сина на Пека само веднъж. — Бутна вратата с бастуна си. — Но сега той ще си представя смъртта му хиляди пъти.
38. Матиас
Матиас подтичваше край безжизненото тяло на Кювей. Двама стражи бяха качили момчето на носилка и сега го носеха на бърз ход към Бюрсканал под воя на сирената. Лекарят пъхтеше зад тях с развята академична роба.
Стигнаха до доковете и лекарят хвана китката на Кювей.
— Безсмислено е. Той няма пулс. Куршумът явно е пронизал сърцето му.
„Само не му вдигай ризата“ — внуши му мълчаливо Матиас. Йеспер беше използвал патрон от гума и восък, който се беше пръснал при удара си в пълния с кръв и костни парченца мехур, пришит зад копчето на Кювей, спукал го бе и в резултат ризата на хлапето се бе напоила с кръв. Кръвта бяха взели от една касапница, но лекарят не би могъл да знае това. За всички в църквата Кювей Юл-Бо беше прострелян в сърцето и мъртъв.
— По дяволите! — каза лекарят. — Къде е спешната лодка? И къде е доковият отговорник?
Отговорите едва ли са трудни, помисли си Матиас. Отговорникът е напуснал поста си веднага, щом е чул сирената, а каналът бе задръстен от плавателни съдове, хората крещяха и блъскаха с гребла съседните лодки в опит да напуснат града, преди каналите да бъдат затворени и градът да ги е хванал в капана на чумата.