— Нищо.
Зоя свъси вежди и плесна отново с длани. По съвършеното й чело избиваха капчици пот.
— Напълно ли сме сигурни, че го искаме жив?
Никой не й отговори, а тя продължи да трие длани и въздухът между тях бавно посиня.
— Каква изобщо е целта на това упражнение? — попита Иней.
— От шока сърцето му би трябвало да влезе в ритъм — отговори Женя. — А топлината би следвало да ускори разграждането на отровата.
— Или да го убие — рече Каз.
— Или да го убие — призна Женя.
— Сега — каза решително Зоя.
Нина не беше сигурна дали Зоя толкова държи да върне Кювей към живот, или просто мрази да губи.
Зоя плесна с отворени длани гърдите на Кювей. Тялото му се изви като млада клонка под напора на немилостив вятър, после се срина отново на носилката.
Кювей ахна и рязко отвори очи. Понечи да се надигне и да изплюе парчето плат.
— Слава на светците! — каза Нина.
— Слава на мен — поправи я Зоя.
Женя пристъпи към носилката и Кювей се ококори в пристъп на паника.
— Шшш — каза Нина и побърза да се приближи. Кювей познаваше Женя и Зоя само като членове на равкийската делегация. Имаше нужда да види приятелско лице. — Всичко е наред. Жив си. И в безопасност.
Иней застана до нея, извади парчето плат от устата му и приглади косата му назад.
— В безопасност си — повтори тя.
— Търгът…
— Свърши.
— Шуаните?
Ужас се четеше в златните му очи и Нина си даде сметка колко уплашен е бил.
— Видяха те как умря — успокои го Нина. — Всички видяха. Представители на всички държави видяха как те прострелват в сърцето. Лекарят и персоналът в болницата ще потвърдят смъртта ти.
— Тялото…
— Довечера гробарите ще го приберат — рече Каз. — Свърши се.
Кювей се отпусна на носилката, скри с лакът очите си и избухна в сълзи. Нина го погали нежно.
— Знам какво ти е, хлапе.
Зоя сложи ръце на кръста си.
— Някой няма ли да ми благодари, както и на Женя, в този ред на мисли, за малкото чудо, което сътворихме?
— Благодаря ви, че едва не убихте, а после съживихте най-ценния заложник на света, за да го използвате оттук насетне за своите си цели — рече Каз. — А сега тръгвайте. Улиците са пусти, а вие трябва да стигнете до промишления квартал.
Зоя присви красивите си сини очи.
— Що не ни дойдеш на гости в Равка, Брекер. Хем ще те научим на маниери.
— Ще го имам предвид. Когато ме изгорят на Жетварската баржа, категорично бих искал хората да ме запомнят като вежлив.
— Ти ще дойдеш с нас, Нина, нали? — настоя Женя.
Нина поклати глава.
— Имаме да довършим някои неща, а и Кювей е твърде слаб да върви.
Зоя стисна устни.
— Само не забравяй кому си вярна. — И с тези думи се прехвърли на кея, последвана от Женя и Щормхунд.
Каперът се обърна към баржата и погледна право към Нина. Очите му бяха със странен цвят, а чертите на лицето му не си пасваха добре.
— В случай че се колебаеш, знай, че ти и твоят фйердански приятел сте добре дошли в Равка. Можем само да гадаем с още колко парем разполагат шуаните и колко войници кергууд са създали. Втора армия има нужда от талантите ти.
Нина се поколеба.
— Аз не… Не съм каквато бях.
— Ти си воин — твърдо каза Зоя. — И Гриша. Ще се радваме да дойдеш при нас.
Нина зяпна невярващо. Зоя да похвали някого?
— Равка ви благодари за усилията — каза Щормхунд на сбогуване. — Короната също.
Махна веднъж. В светлината на късния следобед и слънцето, което грееше в гърба му, изведнъж й заприлича не толкова на капер, колкото на… Е, това беше невъзможно и глупаво, разбира се.
— Трябва да се върна в църквата — рече Каз. — Не знам как ще постъпи Съветът с Вилан.
— Върви — каза Нина. — Ние ще изчакаме тук Матиас.
— Отваряйте си очите — предупреди я Каз. — Матиас да не се показва до мръкване. После знаете къде да идете.
Прехвърли се на кея и тръгна към Бартерната църква.
Нина не знаеше как ще подейства виното на Кювей, затова му даде да пие вода и му заръча да си почива.
— Страх ме е да затворя очи — призна той.
Нина току поглеждаше към улицата над ръба на канала.
— Матиас много се забави. Дали лекарят не му е създал грижи?
Но после го видя да крачи към нея през празния площад и да маха за поздрав. Скочи на кея, хукна към него и се хвърли в обятията му.
— Друсйе — прошепна той в косата й. — Добре си.
— Добре съм, я. А ти защо се забави толкова?
— Мислех, че никога няма да те намеря в бурята.
Нина се дръпна да го погледне.
— Да не си спрял в някоя кръчма по пътя?