Фйерданите се бяха изнесли целокупно към кметството с настояване Матиас Хелвар да бъде намерен и арестуван, но оттам ги уведомили, че заради чумата всички публични събирания са забранени. Или трябвало да се върнат незабавно в посолството си, или рискували да ги отстранят със сила от улиците.
Хората бяха масово насинени, някои бяха получили мозъчно сътресение, а една жена си беше счупила лошо ръката, съборена от тълпата по време на масовото бягство от катедралата. Но пострадалите едва ли бяха потърсили помощ в клиниките и болниците — никой не искаше да се зарази сега, когато чумата се разпространяваше из Кацата. Само търговиите от Съвета и неколцина стражи бяха останали при олтара и спореха с тихи гласове, които на моменти се извисяваха истерично.
Вилан, Йеспер, Алис и камериерката й бяха обградени плътно от стражи и Вилан се надяваше, че Каз е знаел какво прави, когато настоя да останат в църквата. Самият той нямаше представа дали стражата е там да го защити, или да го държи под око, а Йеспер явно си задаваше същия въпрос, защото барабанеше с пръсти по коленете си. На всичкото отгоре, от побоя го болеше цялото тяло — ребрата му протестираха при всяко вдишване, а главата му беше като барабан в ръцете на ентусиазиран перкусионист.
Градът беше на крачка от масови размирици, репутацията му беше съсипана, самият Вилан беше окървавен и раздърпан, но въпреки това трудно сдържаше усмивката си.
— Ти пък какво се хилиш? — попита Йеспер.
Вилан стрелна с поглед Алис и му прошепна:
— Успяхме. Знам, че Каз си имаше свои причини да спретне тази гигантска измама, но истината е, че току-що предотвратихме война.
Ако равкийците бяха спечелили наддаването, Шу Хан и Фйерда щяха да измислят някакъв претекст да нападнат Равка, за да пипнат Кювей. Сега Кювей щеше да е в безопасност, а ако след време някой друг създадеше парем, равкийците вече щяха да работят по противоотровата.
— Сигурно — каза Йеспер и се ухили на свой ред. — Какво е един малък международен скандал между приятели?
— Кеег май ми е счупил носа.
— Язък, че Женя го направи толкова хубав.
Вилан се поколеба.
— Ти върви, ако искаш. Сигурно се тревожиш за баща си.
Йеспер погледна към стражите.
— Не мисля, че новите ни приятелчета ще ме пуснат току-така, пък и не искам да заведа никого при него.
А и Вилан беше чул Каз да казва на Йеспер да остане в църквата.
Алис поглади корема си.
— Гладна съм — каза тя и погледна към съветниците, които още се караха. — Кога ще ни пуснат да си ходим, как мислите?
Млад мъж мина на бегом по пътеката между пейките и връчи наръч документи на Йелен Радмакер. Документите бяха с бледозеления печат на банка „Геменс“ и вероятно показваха, че всички пари на Търговския съвет са били пренасочени от фалшивия консорциум за юрда към една от шуанските сметки.
— Това е лудост! — развика се Ван Ек. — Не е възможно да приемате тези дивотии за чиста монета!
Вилан се надигна да погледне, но болката в ребрата го преряза с подновена сила. Йеспер посегна да го подкрепи. Но близо до подиума Вилан видя нещо, което прогони всяка мисъл за болежки от главата му — офицер от градската слагаше белезници на баща му, който се мяташе като риба на сухо.
— Това е дело на Брекер — викаше Ван Ек. — Той е учредил фонда. Намерете фермера. Намерете Пека Ролинс. Те ще ви кажат.
— Не се излагай повече — прошепна свирепо Радмакер. — Овладей се, за бога, заради семейството си поне.
— Да се овладея? Та вие ме оковахте!
— Успокой се, човече. Ще те заведат в кметството и ще останеш там, докато ти предявят обвинения. А щом си платиш гаранцията…
— Гаранция? Аз съм член на Съвета на търговиите. Моята дума…
— Не струва нищо! — тросна се Радмакер, а Карл Драйден настръхна като териер, видял катерица. Досущ, като кучето на Алис, помисли си Вилан. — Радвай се, че те пращаме в кметството, а не в Адската порта. Седемдесет милиона крюге от парите на Съвета са изчезнали яко дим. Керч стана за посмешище. Имаш ли представа какви щети ни нанесе днес?
Йеспер въздъхна.