— Ние вършим цялата работа, а кой обира лаврите?
— Какво става? — попита Алис и посегна да хване Вилан за ръката. — Ян защо има неприятности?
Дожаля му за нея. Беше сладка и глупава и единствената й грешка е била да се омъжи за човек, избран от семейството й. По всичко личеше, че Ван Ек ще бъде обвинен не просто в измама, а и в държавна измяна. Да подпишеш съзнателно фалшив договор с цел манипулация на пазара беше не просто незаконно, а се смяташе за богохулство, пряка намеса в делата на Гезен, и законът предвиждаше сурови наказания. Ако го обявят за виновен, баща му щеше да загуби правото да притежава собственост и да управлява търговски дружества. Цялото му богатство щеше да премине в ръцете на Алис и неродения му наследник. Вилан не беше сигурен, че Алис е в състояние да поеме такава отговорност на крехките си плещи.
Стисна ръката й.
— Всичко ще бъде наред — каза той. — Обещавам ти. — И говореше сериозно.
Щяха да намерят добър адвокат или счетоводител, който да помага на Алис при управлението на търговската империя. Каз познаваше всички измамници в Кетердам, значи знаеше и кои са честните професионалисти — за да ги избягва, ако не друго.
— Дали ще пуснат Ян да се прибере довечера? — попита Алис с насълзени очи.
— Не знам — призна Вилан.
— Но ти ще се прибереш, нали?
— Аз…
— Стой далеч от нея! — изсъска Ван Ек, докато стражите го смъкваха от подиума. — Алис, не го слушай. Иди при Смеет да събере пари за гаранцията. Трябва да отидеш…
— Не мисля, че Алис ще е в състояние да ти съдейства — обади се Каз.
Стоеше на пътеката, облегнал ръце на бастуна с вранската глава.
— Брекер, дребен бандит такъв! Да не мислиш, че сме приключили? — Ван Ек изправи гръб в опит да си възвърне някакво достойнство. — Утре ще съм излязъл под гаранция и ще направя всичко по силите си да изясня нещата. Все има начин да те свържа с фонда на Ритвелд и точно това ще направя. Кълна се.
Вилан усети как Йеспер се напряга до него. Колм Фейхи беше единствената връзка.
— Кълни се, щом искаш — отвърна Каз. — Дай тържествен обет. Вече всички знаем колко струва думата ти. Но вероятно ще откриеш, че ресурсите ти са ограничени. Изпълнителят на завещанието ти ще поеме управлението на всички твои фондове, а не знам колко пари ще е склонен да задели Вилан за адвокати. Нито за гаранцията ти, в този ред на мисли.
Ван Ек се изсмя горчиво.
— Отписах го завещанието си веднага, щом Алис зачена. Вилан няма да види и пени от парите ми.
Членовете на Съвета се разшумяха.
— Сигурен ли си? — попита Каз. — Вилан ми каза, че сте се сдобрили. Преди тази грозна история, разбира се.
— Завещанието ми е съвсем ясно. Държа копие във… — Ван Ек млъкна по средата на изречението и лицето му се сгърчи в ужас, — … в сейфа — довърши той шепнешком.
Миг по-късно Вилан разбра. Спехт беше фалшифицирал писмо до корабния капитан с почерка на баща му… Защо да не е фалшифицирал и нещо друго? „Добрият крадец може и да остави нещо след себе си при нужда, а не само да присвоява.“ Онази нощ, когато влязоха в кабинета на Ван Ек, не е било само за да откраднат печата. Каз е разменил завещанието с фалшификат. Сети се за друга негова реплика от онази паметна нощ: „Даваш ли си сметка, че крадем от твоите пари?“ Говорел е съвсем буквално.
— Има и друго копие — каза Ван Ек. — Моят адвокат…
— Корнелис Смеет? — вдигна вежда Каз. — Чудех се дали развъжда онези свои кучета пазачи. Интересно нещо е това — да обучиш куче на пълно подчинение. Понякога животинките стават твърде послушни. Ако питаш мен, за предпочитане е да не пречупваш докрай дивото в тях.
„Трябва да играеш на много фронтове, за да спечелиш играта.“ Откога е планирал Каз да му върне империята на Ван Ек?
— Не — каза Ван Ек, като клатеше глава. — Не. — А после се отърси от пазачите си с неочаквана сила. — Не може да дадеш на този кретен контрол върху империята ми! — разкрещя се той, като сочеше към Вилан с окованите си ръце. — Дори да исках той да ме наследи, не е компетентен. Не може да чете, най-елементарно изречение не може да навърже. Той е малоумен, недорасъл идиот.
Вилан видя ужаса, изопнал лицата на съветниците. Ето този кошмар го беше навестявал безброй пъти като дете — как разкриват пред всички недъга му.
— Ван Ек! — ревна Радмакер. — Как можеш да говориш такива неща за собствената си кръв?
Ван Ек се разсмя дивашки.
— Това поне мога да го докажа! Дайте му да прочете нещо. Хайде, Вилан, покажи им какъв велик бизнесмен ще станеш.
Радмакер сложи ръка на рамото на момчето.
— Няма нужда да правиш каквото и да било, синко. Той съвсем е полудял.