Иней зачака, сърцето се блъскаше в гърдите й. Мина минута. Още една. Никой не се появи. Стаята беше празна. Може би цялата сграда беше празна. Ван Ек не би я оставил без охрана, значи хората му вероятно стояха на пост отвън. Иней лесно щеше да се промъкне между тях. Ако не друго, сега поне знаеше приблизителното разстояние до пода.
Следващото падане нямаше да е от грациозните. Провря се през отвора с главата напред и опря длани в стената. Продължи така и когато ръбът опря в ханша й и тялото й започна да губи опора, Иней се остави на инерцията, като се сви на кълбо и вдигна ръце да защити главата и врата си.
Приземи се що-годе прилично и без да се нарани. Подът беше циментов като онзи в килията й, но пътьом, докато се превърташе при падането, Иней закачи нещо солидно. Надигна се и опипа препятствието. Тапицирано бе с кадифе. Продължи бавно нататък и напипа още един предмет със същата форма. „Седалки — осъзна тя. — Това е театрална зала.“
В Кацата имаше много театри и мюзикхолове. Нима бе толкова близо до дома? Или я държаха в някой от по-изисканите оперни театри по протежение на Капака?
Движеше се бавно с протегнати ръце и скоро стигна до стена, вероятно в задната част на театралната зала. Тръгна опипом покрай нея с надеждата да открие прозорец, врата или поне друг отвор на вентилационна шахта. Накрая пръстите й откриха касата на врата, после и кръглата дръжка на бравата. Не поддаде. Заключено беше. Иней я разтърси предпазливо.
Светлина окъпа залата. Иней залепи гръб във вратата и присви очи.
— Ако сте искали да би разведа, госпожице Гафа, просто трябваше да ме помолите — каза Ян Ван Ек.
Стоеше на сцената на овехтял театър, образ и подобие на сериозен търговец със строг черен костюм. Зелените кадифени седалки бяха проядени от молци. Завесите край сцената висяха окъсани. Никой не си беше направил труда да махне декора на последното представление. Операционна зала, излязла от кошмарите на уплашено дете — непропорционално големи триони и чукове висяха на стените. Иней позна декора, разбира се — от „Лудия и лекаря“, една от по-кратките пиеси на Комедия Брута.
Пазачи стояха покрай стените на залата, а Бажан пристъпяше от крак на крак до Ван Ек и кършеше пръсти. Дали нарочно не са оставили капака на вентилационната шахта отключен? За да я изкушат? Нима Ван Ек я е разигравал през цялото време?
— Доведете я тук — каза Ван Ек на пазачите.
Иней не се поколеба. Скочи върху тясната облегалка на най-близкия стол и пое с подскоци към сцената, от ред на ред, докато охраната се бореше със седалките. Метна се на сцената, подмина сащисания Ван Ек, размина се на косъм с двама пазачи, сграбчи едно от сценичните въжета и се покатери по него, като се надяваше да издържи тежестта й. Стигнеше ли до края му, все щеше да се скрие някак между таванските греди и да стигне до покрива.
— Срежете въжето! — извика спокойно Ван Ек.
Иней ускори. Напредваше. Уви, миг по-късно видя лице над себе си. Един от пазачите на Ван Ек, с нож в ръката. Мъжът сряза въжето. Иней полетя към сцената, свила колене да омекоти удара. Преди да се е изправила, трима пазачи я затиснаха към пода.
— Сериозно, госпожице Гафа — каза напевно Ван Ек. — Запознати сме с талантите ви. Наистина ли смятахте, че няма да взема предпазни мерки? — Не изчака отговор. — Няма да се измъкнете оттук без моя помощ или съдействие от господин Брекер. А понеже той явно не бърза да се появи, вероятно е време да обмислите другите си варианти.
Иней мълчеше.
Ван Ек преплете пръсти зад гърба си. С Вилан определено си приличаха, осъзна Иней, и я побиха тръпки.
— Целият град жужи от слухове за парем. Пристигна делегация от фйердански дрюскеле. А днес два шуански бойни кораба хвърлиха котва в Трето пристанище. Дадох на Брекер седем дни да договори връщането ви, но всички тези хора търсят Кювей Юл-Бо и аз трябва да го изведа от града, преди да са го намерили.
„Два шуански бойни кораба.“ Значи това беше промяната. Времето притискаше Ван Ек. Дали Бажан е знаел за това, или просто е доловил промяната в настроението на господаря си?
— Надявах се, че Бажан го бива и за нещо друго, освен да тормози жена ми с безкрайни етюди за пиано — продължи Ван Ек. — Но по всичко личи, че сега се налага да преговарям с вас. Къде държи Каз Брекер момчето?
— Откъде бих могла да знам?
— Със сигурност знаете тайните квартири на Утайките. Брекер е маниак на тема подготовка и без съмнение има скривалища из целия град.
— Ако го познаваше толкова добре, щеше да знаеш, че никога не би завел Кювей на място, което аз бих могла да ти издам.