Алчни крале [bg]

Иней не можеше да контролира дишането си. „Ще те разпоря от горе до долу — закле се тя мълчаливо. — Ще изтръгна жалкото ти сърце от гърдите.“ Беше гадна мисъл, противна. Но и неустоима. Дали светците щяха да я накажат за такова нещо? Биха ли простили убийство, продиктувано не от нуждата да оцелееш, а от нетърпима омраза? „Не ми пука — каза си тя, докато пазачите сваляха треперещото й тяло от масата. — Ако трябва, ще се кая до края на дните си, но ще убия това чудовище.“

Повлякоха я през фоайето на изоставения театър, оттам по един коридор до килията, вероятно бивша гримьорна или стая за реквизит. Вързаха ръцете и краката й.

Бажан се приближи да сложи превръзката на очите й.

— Съжалявам — прошепна той, — не знаех, че той смята да…

— Кадема мехим.

Бажан трепна силно.

— Не казвай това.

Сулийците си бяха близки, лоялни. Нямаха друг избор в свят, където си нямат своя земя и където са толкова малко. Зъбите й тракаха неудържимо, но тя се насили да каже:

— Ти си сам. Така, както ти ми обърна гръб, така и те ще ти обърнат гръб.

Това беше най-лошата сулийска клетва, която те лишаваше от гостоприемството на предците в отвъдното и обричаше духа ти да се скита без дом.

Бажан пребледня.

— Не вярвам в тези неща.

— Ще повярваш.

Той нагласи превръзката на очите й. Иней чу как вратата се затваря.

Лежеше по хълбок, рамото и тазът й се впиваха в твърдия под, чакаше треморът да отмине.

Когато се озова в Менажерията, в началото вярваше, че някой ще дойде да я спаси. Семейството й ще я открие. Или някой от правораздавателната система на Кетердам. Герой от приказките, които майка й разказваше. Мъже идваха, но не за да я освободят, и постепенно надеждата й повехна като листо на жарко слънце, а на нейно място покълна горчиво примирение.

Каз я беше спасил от онази безнадеждност и оттогава двамата се спасяваха постоянно, натрупвайки дълг, който не брояха. Сега Иней лежеше в тъмното и си даваше сметка, че въпреки всичките си съмнения отново е вярвала, че Каз ще я спаси, че ще загърби алчността и демоните си, за да й подаде ръка. Вече не беше толкова сигурна. Ван Ек не беше отложил изтезанието само заради логиката в аргумента й, а и защото беше доловил истината в гласа й. „Той никога няма да се съгласи на размяна, ако ме осакатиш.“ Не можеше да се преструва, че тези думи са били плод на умна стратегия или дори на животинска хитрост. Свършили бяха своето, защото съдържаха в себе си истината. Магия от най-грозния вид.

„Утре вечер може и да не съм толкова отстъпчив.“ Дали изпълнението тази вечер е имало за цел да я уплаши? Или Ван Ек ще изпълни заканата си? И ако Каз наистина дойде за нея, какво ще завари?

Втора част Смъртоносен вятър

5. Йеспер

Йеспер имаше чувството, че дрехите му са пълни с бълхи. Винаги когато идваха в Кацата, далече от убежището на Черното було, носеха костюми от Комедия Брута — наметалата, воалите, маските, а понякога и рогата, с които туристи и местни криеха самоличността си, за да се порадват безметежно на насладите, които Кацата предлагаше.

Тук обаче, по кротките улици и канали на университетския квартал, Господин Ален и Сивото дяволче биха привлекли твърде много внимание, затова, щом стигнаха края на Източната дъга, двамата с Вилан зарязаха костюмите. А и откровено казано, Йеспер не би искал да се види с баща си за пръв път от години с ококорена маска на лицето и широко оранжево наметало, нито дори с обичайното си кичозно облекло от Кацата. Затова се беше облякъл възможно най-скромно. Вилан му беше заел няколко крюге за карирано сако втора употреба и скучна сива жилетка. Не изглеждаше особено благонадежден в тези ужасни дрехи, но пък студентите рядко разполагаха с много пари.

Усети, че отново посяга към револверите си, жаден да докосне хладните перлени дръжки. Онзи смотан адвокат беше накарал салонния управител да ги заключи в сейфа на Облачния клуб. Каз уж беше обещал, че ще си ги върнат при случай, но едва ли щеше да е толкова спокоен и хладнокръвен, ако някой беше свил неговия бастун. „Ти сам ги заложи като последния глупак“ — напомни си Йеспер. Направил го беше за Иней. А честно казано, и заради Каз — да му покаже, че е готов на всякаква саможертва, стига това да оправи нещата между тях. Не че Каз остана особено впечатлен.

„Стига де — утеши се той, — и без това не би могъл да дойдеш тук с револверите на кръста.“ Студентите и преподавателите не се разхождаха по коридорите на университета, въоръжени до зъби. Макар че противното сигурно би раздвижило малко скуката тук. Пък и не беше съвсем невъоръжен — затъкнал бе едно жалко пистолетче на кръста си под сакото. Така де, намираха се в Кетердам и не беше изключено цялата тази история с баща му да е капан. Точно затова Каз и Матиас ги следваха отдалече. Не че ги беше видял и за миг и това би трябвало да е добър знак, но все пак се радваше, че Вилан предложи да го придружи. Каз се съгласи неохотно, и то само защото на Вилан му трябваха разни неща, за да довърши работата си върху гъгрицата.