Минаваха покрай студентски кафенета и книжарници с витрини, претъпкани с учебници, мастило и хартия. Бяха на няма и три километра от врявата на Кацата, но сякаш бяха минали по мост, отвел ги в друга страна. Тук нямаше групички моряци, слезли току-що на брега след дълго плаване и зажаднели за побоища, или туристи, които се блъскат нетърпеливо по улиците. Не, тук хората ти правеха път да минеш и си говореха тихо. Нямаше и викачи, които те подканят да влезеш в игрална зала или бордей. Дюкяните по кривите улички продаваха лекарства и подвързваха книги, а по ъглите нямаше момичета и момчета, които предлагат услугите си на улицата, защото не са ги взели в бордеите на Западната дъга.
Йеспер спря под един навес и вдиша дълбоко през носа.
— Какво? — попита Вилан.
— Тук мирише толкова хубаво.
Скъп тютюн, ранен дъжд, още неизсъхнал по паветата, сини облаци от зюмбюли в сандъчетата на прозорците. Не миришеше на урина, повръщано, евтин парфюм или гниещ боклук. Дори вездесъщата воня на въглищен дим не се усещаше толкова силно.
— Нарочно ли се бавиш? — попита Вилан.
— Не — изпръхтя Йеспер, после провеси рамене. — Добре де, малко.
Роти бе отнесъл бележка до хотела, където беше отседнал човекът, представящ се за баща на Йеспер, за да уговорят време и място за срещата. Йеспер би предпочел да отиде лично, но ако баща му наистина беше в Кетердам, не беше изключено някой да го използва за стръв. По-добре да се срещнат посред бял ден и на неутрална територия. Университетът им се бе сторил най-подходящ за целта, далече от опасностите на Кацата и обичайните ловни полета на Йеспер.
Не знаеше дали иска да завари тук баща си, или някой самозванец. Добре де, далеч по-приятна беше мисълта, че в края на този път го чака сбиване, а не срамът, че се е издънил ужасно, но да изрече това на глас беше като да се катери по бесилка от прогнили дъски. Затова каза само:
— Винаги съм харесвал тази част от града.
— Баща ми също я харесва. Той високо цени образованието.
— По-високо от парите?
Вилан сви рамене, загледан в една витрина, където бяха изложени ръчно рисувани глобуси.
— Знанието не е знак за божествено благоволение. За разлика от просперитета.
Йеспер го стрелна с бърз поглед. Още не можеше да свикне, че гласът на Вилан излиза от устата на Кювей. Това му причиняваше умствено разногледство, сякаш е посегнал да вземе чаша вино, а е отпил от нея вода.
— Баща ти наистина ли е толкова набожен, или цялата тая история с Гезен и прочие е само извинение да смъква по две кожи от гърба на клиентите си?
— Не само на клиентите си, повярвай ми.
— Също на разбойници и канални плъхове от Кацата?
Вилан нагласи по-удобно презрамката на раницата си.
— Според него Кацата отклонява хората от честния труд и води до развала.
— Може и да е прав — каза Йеспер. Понякога се чудеше какво би станало, ако не беше излязъл с новите си приятелчета от университета през онази нощ, ако не беше влязъл в игралната зала и не беше завъртял Колелото на Макер. Уж трябваше да е безобидно забавление. И беше точно това за всички останали. Ала животът на Йеспер се разцепи като дънер на две неравни половинки — времето му преди да посегне към колелото и всички дни след това. — Кацата се храни с хора.
— Може би — каза замислено Вилан. — Но бизнесът си е бизнес. Игралните зали и бордеите просто задоволяват наличното търсене. Дават работа. Плащат данъци.
— Я виж ти какво момченце от Кацата се извъди. Все едно чета от учебника на шефа.
На всеки няколко години се пръкваше някой реформатор, наумил си да прочисти Кацата и да заличи лошата репутация на Кетердам. Печатаха се памфлети и започваше пропагандна война между съдържателите на казина и бордеи от едната страна на фронта и търговците реформатори в черните си костюми от другата. В крайна сметка всичко отново се свеждаше до пари. Заведенията по Източната и Западната дъга реализираха сериозни печалби и част от тези пари отиваха право в градската хазна под формата на данъци.