Вилан подръпна отново презрамката на раницата си. Беше се прегънала в горната част.
— Ако питаш мен, не е по-различно от това да заложиш цяло състояние на товар коприна или юрда. Само дето шансовете ти за печалба се подобряват значително, когато познаваш пазара и си в състояние да му влияеш.
— Слушам те внимателно, търговче. — По-добрите шансове за печалба винаги представляваха интерес за Йеспер. — Коя е най-голямата печалба или загуба на баща ти от една сделка?
— Не знам. Той отдавна спря да говори с мен по работа.
Йеспер се поколеба. Ян ван Ек се беше отнесъл отвратително със сина си, трижди проклетия му глупак, но Йеспер трябваше да си признае, че го гложди любопитство за предполагаемото „заболяване“ на Вилан. Любопитно му бе какво вижда той, когато се опитва да чете, защо уравненията и сметките му се удават с лекота, но не и буквите и изреченията. Вместо това каза:
— Чудя се дали близостта на Кацата прави търговците толкова строги и стиснати. Черните им дрехи, сдържаността, месо само два пъти в седмицата, бира вместо бренди. Сигурно се опитват да компенсират нашата разгулност.
— Да балансират нещата?
— Ми да. Само си представи как бихме се развихрили, ако никой не дърпаше юздите на града. Шампанско на закуска. Голи оргии в Борсата.
Вилан издаде смутен звук, нещо като грак на настинала птица, и взе да гледа насам и натам, навсякъде, освен към Йеспер. Толкова лесно беше да го засрамиш, чудно направо, макар че тук, в университетското градче, Кацата нямаше място. Мръсотията можеше да си стои там, между Източната и Западната дъга. Откровено казано, Йеспер харесваше студентския квартал какъвто си беше — чист, тих, ухаещ на книги и цветя.
— Не е нужно да идваш — каза той, защото чувстваше, че е редно да го каже. — Вече напазарува каквото ти трябваше. Може да ни изчакаш на сигурно място в някое кафене.
— Ти това ли искаш?
„Не. Не мога да го направя сам.“ Йеспер сви рамене. Не знаеше какво го чака в университета и не беше сигурен, че иска Вилан да стане свидетел на предстоящото. Баща му рядко се гневеше, но нима не би се разгневил сега? И какво обяснение би могъл да му даде Йеспер? Лъгал го бе, застрашил беше прехраната му, фермата, в която баща му беше вложил целия си живот. И за какво? За купчина димящи лайна.
От друга страна, мисълта да се изправи пред баща си сам го изпълваше с бездънен ужас. Иней би го разбрала. Не че Йеспер заслужаваше съчувствието й, но у нея имаше нещо стабилно, което със сигурност би разпознало и успокоило собствените му страхове. Надявал се бе, че Каз ще предложи да дойде с него. Но когато се разделиха на път към университета, Каз само го стрелна с един от тъмните си погледи. Посланието беше повече от ясно — каквото си надробил, това ще сърбаш. Каз още го наказваше заради онази засада, която едва не беше сложила без време край на фйерданския им удар, и явно саможертвата с револверите не стигаше Йеспер да си спечели отново благоволението му. Макар че Каз и „блага воля“ често изглеждаха несъвместими поначало.
Сърцето му ускори хода си, когато минаха под голямата каменна арка и стъпиха във вътрешния двор на Боексплейн. Университетът се помещаваше в няколко сгради, построени около успоредни участъци на Боекканал и свързани от Моста на говорителите, където хората се срещаха било за дълбокомислена дискусия, било да изпият по халба бира, в зависимост от деня на седмицата. Но Боексплейн беше сърцето на университета — четири библиотеки с общ двор и прочутия Академичен фонтан. Йеспер не бе стъпвал тук близо две години. Така и не се беше отписал официално от университета. Дори лекциите не беше зарязал отведнъж и съзнателно. Просто започна да прекарва все повече време на Източната дъга, докато един ден не осъзна, че Кацата се е превърнала в негов дом.
Но дори краткият му престой в университета се оказа достатъчен да се влюби в Боексплейн. Не че си падаше много по четенето. Обичаше приказките, но не го свърташе на едно място, а учебниците не можеха да задържат вниманието му. А на Боексплейн имаше толкова много неща, които да го разсейват. Вдигнеше ли глава от страниците, погледът му се отплесваше по оловните прозорци с кантове от цветно стъкло, по портите от ковано желязо с фигурки на книги и кораби, по фонтана в средата на двора с брадатия професор, и най-вече по водоливниците — гротескни крилати статуи с плоски академични шапки и каменни дракони, които клюмат над книги. Явно строителите на университета са били наясно с факта, че не всички студенти си падат по тихите размишления — мисъл, която много му допадаше.
Но когато влязоха в двора сега, Йеспер не се заплесна по водоливниците, нито наостри уши за плисъка на фонтана. Цялото му внимание се съсредоточи върху човека, който стоеше близо до източната стена, зяпаше прозорците от цветно стъкло и държеше смачкана шапка в ръце. Облякъл е най-хубавия си костюм, трепна Йеспер и от тази мисъл го заболя. Сресал е грижливо назад червената си келска коса, започнала да побелява по слепоочията. Колм Фейхи приличаше на фермер, който отива на църква. На човек, който няма място тук. Каз, а и всеки друг в Кацата, от пръв поглед би го набелязал като лесна плячка.