Гърлото на Йеспер беше сухо като шкурка.
— Тате — изграчи той.
Баща му обърна рязко глава и Йеспер събра сили да посрещне следващото. Каквито и обиди, какъвто и гняв да излееше баща му върху него, щяха да са заслужени. Но се оказа напълно неподготвен за пълната с облекчение широка усмивка, която разполови обветреното лице на баща му. Все едно го простреляха право в сърцето.
— Йес! — извика баща му. Йеспер осъзна, че тича през двора, а после се озова в прегръдките на татко си и той го стисна толкова силно, че ребрата му изпукаха. — Светци, мислех, че си мъртъв. Казаха, че вече не учиш тук, че просто си изчезнал, без да се обадиш… Боях се, че си станал жертва на бандитите в това забравено от светците място.
— Жив съм, тате — изохка той. — Но ако не ме пуснеш, това може и да се промени.
Баща му го пусна през смях, хвана го за раменете с големите си лапи и го отдалечи на ръка разстояние.
— Мога да се закълна, че си пораснал с цяла стъпка.
Йеспер приведе глава.
— Половин стъпка. Ъъъ… това е Вилан — каза той, като премина от земски на керчски.
У дома говореха и на двата езика, родния на майка му и езика на търговията. Майчиният келски на баща му се чуваше само в редките случаи, когато Колм беше в настроение за песни.
— Приятно ми е да се запознаем. Говорите ли керчски? — каза баща му бавно и на висок глас. В първия миг Йеспер се почуди, после се усети — Вилан носеше лицето на шуанец.
— Тате! — каза той и усети, че почервенява от смущение. — Той говори керчски отлично.
— И на мен ми е приятно да се запознаем, господин Фейхи — каза Вилан.
Слава на светците за излъсканите му маниери!
— Тъй, тъй. Ти също ли си студент, момко?
— Аз… имам известни академични познания — отвърна несръчно Вилан.
Йеспер нямаше представа как да запълни неловката тишина, която последва. Не знаеше какво да очаква от срещата с баща си, но размяната на учтивости определено не присъстваше сред опциите.
Вилан се изкашля.
— Гладен ли сте, господин Фейхи?
— И още как — отвърна с признателност бащата на Йеспер.
Вилан ръгна Йеспер с лакът.
— Да идем да обядваме някъде?
— Да обядваме — каза Йеспер, сякаш за пръв път чуваше глагола. — Да, да обядваме. Обядът е нещо чудесно, нали така?
Не просто чудесно, а истинско чудо. Ще хапнат. Ще си говорят. Може и да пийнат. Светци, дано пийнат.
— Йеспер, първо ми кажи какво става, моля те. Получих уведомление от банка „Геменс“. Падежът по кредита наближава, а от писмото ти бях останал с впечатлението, че проблемът е временен. И защо си прекъснал образованието си?
— Тате — започна Йеспер. — Аз… работата е там, че…
Изстрел прогърмя в ограденото пространство на вътрешния двор. Йеспер дръпна баща си назад миг преди куршум да отскочи от паважа в краката им сред облаче прах. А после започна истинска престрелка. Изстрелите отекваха в стените на сградите и беше трудно да се прецени откъде идват.
— Какво, в името на вси светии…
Йеспер сграбчи баща си за ръкава и го повлече към прикритието на някакъв вход. Погледна наляво да сграбчи и Вилан, но търговчето вече подтичваше приведено край тях. „Браво на него — помисли си Йеспер, когато стигнаха до прикритието на каменната стряха. — Но пък човек бързо се учи, когато попадне в престрелка.“ Проточи врат да погледне към покривите, но бързо се дръпна, подплашен от нов залп изстрели. Някъде вляво и над тях прозвуча друга стрелба. Дано това означаваше, че Матиас и Каз са се включили в престрелката.
— Светци! — ахна баща му. — Този град е по-зле, отколкото пише в пътеводителите!
— Тате, не е заради града — каза Йеспер и измъкна малкия пистолет изпод сакото си. — Стрелят по мен. Или по нас. Трудно е да се каже.
— Че кой ще стреля по теб?
Йеспер и Вилан се спогледаха. Ян ван Ек? Конкурентна банда, която им има зъб? Пека Ролинс или някой друг, комуто Йеспер дължи пари?
— Списъкът с потенциални ухажори е дълъг. Трябва да се махнем оттук, преди да са се представили лично.
— Разбойници?