Успяла бе да се събере с цената на неистови усилия. Наплиска лицето си с вода, после щипа бузите си, докато не поруменяха. Още изглеждаше измъчена, но повдигна решително корсета си и си лепна най-широката усмивка, за която намери сили. „Ако си свършиш работата както трябва, Смеет няма да те гледа в лицето“ — повтаряше си тя, докато вървеше към салона да си хване гълъбче.
Но след като приключиха успешно удара и се сдобиха с нужната информация, след като другите си легнаха и заспаха, Нина тайно прерови малкото вещи на Матиас, пребърка джобовете на дрехите му и с всяка секунда копнежът и срамът растяха. Мразеше го. Мразеше Кювей. Мразеше този тъп град.
Отвратена от себе си, тя се мушна под одеялата при Матиас. Той винаги спеше с гръб към стената, навик, останал му от Адската порта. Тя плъзна предпазливо ръце, опипваше джобовете му, подплатата на панталона.
— Нина? — каза сънено той.
— Студено ми е — отвърна тя, ръцете й продължиха да шарят.
Целуна го по шията, духна леко в ухото му. Преди не си беше позволявала да го целува така. Не бе имала възможност. В началото бяха заети с друго — да се измъкнат някак от капана на подозренията, физическото желание и верността към различни каузи, в който се бяха озовали по каприз на съдбата. А след като Нина взе парем… Вече не можеше да мисли за нищо друго, дори сега. Страстта й беше насочена към дрогата, а не към тялото, което се намести под ръцете й. Не го целуна по устните обаче. Поне това парем нямаше да й отнеме.
Той простена тихо.
— Другите…
— Всички спят.
А после стисна силно ръцете й.
— Престани.
— Матиас…
— Не е у мен.
Тя се надига рязко, срамът пълзеше по кожата й като пожар в гора.
— У кого е тогава? — изсъска.
— У Каз — отвърна Матиас, а тя се вдърви. — И в неговото легло ли ще се вмъкнеш?
Нина изпръхтя.
— Той ще ми пререже гърлото.
Идеше й да се разреве от чувството за безпомощност. Нямаше никакъв смисъл да се пазари с Каз. Него не можеше да преметне със заплахи, както би могла да преметне Вилан, нито с молби, които биха свършили работа с Йеспер.
А после умората я налегна изведнъж, натежа й като камък на шията. Но ако не друго, изтощението поне отслаби мъничко копнежа. Тя отпусна чело върху гърдите на Матиас.
— Мразя всичко това. И теб те мразя доста, дрюскеле.
— Свикнал съм. Ела тук.
Прегърна я и взе да я разпитва за Равка, за Иней. Разказваше й истории, изброи имената на всички ветрове във Фйерда, разказа й за първото си ядене в столовата на дрюскеле. Явно се бе унесла по някое време и сега скърцането на тежката врата я изтръгна от лапите на тежък безпаметен сън.
Матиас и Каз тъкмо се връщаха от университета, по дрехите им имаше изгорени дупки от някаква нова бомба, която Вилан бил направил. Вилан и Йеспер се появиха малко след тях, ококорени и подгизнали от пролетния дъжд навън… и водеха със себе си някакъв едър келски фермер. Нина се сепна, а после се ободри, сякаш светците са й дали прекрасен подарък, достатъчно откачена и объркана ситуация, за да насочи вниманието й другаде.
Гладът за парем се беше притъпил след снощната лудост, но не си беше отишъл и Нина нямаше представа как ще издържи мисията довечера. Съблазняването на Смеет беше едва първата част от плана им. Каз разчиташе на нея, Иней разчиташе на нея. Разчитаха да се държи като Гриша, а не като пристрастена идиотка, която няма сили и за най-елементарното прекрояване. Но не можеше да мисли за всичко това при тази забележителна гледка пред себе си — Колм Фейхи пристъпяше от крак на крак и мачкаше шапката си, Йеспер определено приличаше на човек, който би предпочел да изяде чиния с гофрети, поръсени с натрошено стъкло, отколкото да погледне баща си в очите, а колкото до Каз… Нямаше представа какво да очаква от Каз. Гняв или нещо по-лошо. Каз мразеше изненадите и непредвидените рискове, а бащата на Йеспер си беше непредвиден риск откъдето и да го погледнеш, един набит и обрулен от вятъра много голям непредвиден риск.
Но след като изслуша развълнуваното — и доста съкратено, ако питаха Нина — обяснение на Йеспер как са се измъкнали от университета, Каз само се облегна на бастуна си и попита: