— Някой проследи ли ви?
— Не — отвърна Йеспер и поклати категорично глава.
— Вилан?
Колм настръхна.
— Съмнявате се в думата на сина ми?
— Нищо лично, тате — побърза да каже Йеспер. — Той се съмнява във всички.
Нищо не се промени върху лицето на Каз, а хрипливият му глас прозвуча толкова спокойно и учтиво, че косъмчетата по ръцете на Нина настръхнаха.
— Моля да ме извините, господин Фейхи. В Кацата мнозина придобиват този навик. Проверката е майка на доверието.
— Или на недоверието — измърмори Матиас.
— Вилан? — повтори Каз.
Вилан остави раницата си на масата.
— Ако знаеха за прохода, щяха да ни последват или да ни причакат в печатницата. А това не се случи, така че…
— Аз преброих десетима на покрива — рече Каз, а Матиас кимна в знак на потвърждение.
— И на мен така ми се стори — каза Йеспер. — Но не съм сигурен. Слънцето ми блестеше в очите.
Каз седна и впери черните си очи в бащата на Йеспер.
— Вие сте били стръвта.
— Моля?
— От банката са ви притиснали за заема?
Колм примигна изненадано.
— Ами да, даже ми пратиха едно доста страховито писмо. Превърнал съм се бил в непредвидим кредитен риск. Пишеше, че ако не върна всичко, ще си търсят дължимото по съдебен път. — Обърна се към сина си. — Писах ти, Йес. — В гласа му се долавяше объркване, а не обвинение.
— Аз… напоследък не си получавам пощата.
И как би могъл, помисли си Нина. Баща му сигурно е адресирал писмата до университета, а Йеспер отдавна беше загубил студентските си права. Как изобщо е успял да държи баща си в неведение през цялото това време? Може и да не е било толкова трудно — делеше ги цял океан, а и баща му е искал да вярва на сина си. „Лесна плячка“ — тъжно си помисли тя. Без значение защо го е направил, Йеспер беше измамил собствения си баща.
— Йеспер… — подкани го Колм.
— Опитах се да намеря парите, тате.
— Те заплашват да ми вземат фермата.
Йеспер беше забил поглед в пода.
— Бях само на една крачка. Още съм.
— На крачка от парите? — фермерът все повече се обърква, отбеляза си Нина. — Стоим в гробница. Допреди малко стреляха по нас.
— Кое ви накара да прекосите океана и да дойдете в Кетердам? — попита Каз.
— Банката измести напред падежа по кредита! — каза с възмущение Колм. — Изтекъл ми бил срокът, представете си. Опитах да се свържа с Йеспер, но когато не получих отговор, реших, че…
— Решили сте да проверите какви ги върши гениалното ви синче по тъмните улици на Кетердам.
— Всякакви неща ми минаваха през главата, от лоши по-лоши. Предвид репутацията на града.
— Която е напълно заслужена, уверявам ви — рече Каз. — А като пристигнахте?
— Отидох в университета да питам за Йес. Там казаха, че не е техен студент, и аз отидох в полицията.
Йеспер примижа.
— Ох, тате! Отишъл си при градската стража?
Колм замачка шапката си с подновена ожесточеност.
— И къде трябваше да отида, Йес? Знаеш колко е опасно за… за някого като теб.
— Тате — каза Йеспер и го погледна в очите, — нали не си им казал, че аз съм…
— Не, разбира се!
Че е Гриша. Защо не смееха да изрекат думата?
Колм удари ядно в пода обезобразената си шапка.
— Нищо не разбирам. Защо ме доведе на това ужасно място? Защо стреляха по нас? Защо си напуснал университета? Какво е станало с теб?!
Йеспер отвори уста, затвори я, после:
— Тате, аз… аз…
— Аз съм виновен — излая Вилан. Всички се обърнаха да го погледнат. — Той… такова… притесняваше се за банковия заем, затова прекъсна обучението си. Хвана се на работа при…
— Един местен оръжейник — притече се на помощ Нина.
— Нина! — избумтя предупредително Матиас.
— Трябва да му помогнем — прошепна тя.
— Да излъже баща си?
— Това е дреболия, благородна лъжа, съвсем различно е.
Нямаше представа накъде бие Вилан с историята си, но очевидно я съчиняваше в движение и имаше нужда от помощ.
— Да! — каза енергично хлапето. — При оръжейник! А после аз… му казах за една сделка и…
— Измамиха ги — Включи се и Каз. Гласът му беше студен и равен както винаги, но от тялото му се излъчваше стаено напрежение, сякаш стъпваше по тънък лед. — Предложили им търговска сделка с голяма печалба, толкова добра, че не била за изпускане. Твърде добра.
Колм се тръсна на един стол.
— Когато една сделка е твърде добра… — каза той.