— Вероятно става въпрос за измама — довърши Каз.
Нина остана с впечатлението, че този път като никога Каз изрича неразкрасената истина. Странно.
— С брат ти всичко ли загубихте? — обърна се Колм към Вилан.
— Брат ми? — примигна насреща му Вилан.
— С близнака ти — натърти Каз и метна поглед към Кювей, който си седеше тихичко и гледаше сеир. — Да. Всичко изгубиха. Оттогава братът на Вилан не е казал и една дума.
— Да, и на мен ми се стори мълчалив — кимна Колм. — А вие всичките… студенти ли сте?
— Нещо такова — отвърна Каз.
— Студенти, които прекарват свободното си от занятия време в гробище. Не трябва ли да се обърнем към властите? Да ги уведомим? Тези измамници може да са взели на мушка и други хора.
— Ами… — започна Вилан, но Каз го смълча с поглед.
В гробницата се възцари неловка тишина. Каз седна на един от столовете край масата.
— В Кетердам властите няма да помогнат — каза той.
— Защо?
— Защото тук законът се подчинява на печалбата. Йеспер и Вилан са станали жертва на алчността си. Градската стража най-много да им изкаже съчувствие. Понякога единственият начин да получиш справедливост е да вземеш нещата в свои ръце.
— И тук на сцената се появявате вие? — попита Колм.
Каз кимна.
— Ще намерим пари. Няма да загубите фермата си.
— Но ще престъпите закона — каза Колм и поклати уморено глава. — Та вие сте толкова млад, приличате на първокурсник.
— Кетердам беше моят университет. И нека ви кажа следното. Йеспер не би се обърнал за помощ към мен, ако имаше друг избор.
— Едва ли си чак толкова лош, момко — тръсна глава Колм. — Не си живял достатъчно дълго да натрупаш нужните грехове.
— Уча се бързо.
— Мога ли да ти имам доверие?
— Не.
Колм се наведе да вземе смачканата си шапка от пода.
— Мога ли да ти вярвам, че ще помогнеш на Йеспер?
— Да.
Колм въздъхна. Плъзна поглед по тайфата им. Нина усети, че поизправя гръб.
— Като ви гледам, се чувствам старец.
— Изкарай известно време в Кетердам и ще се почувстваш древен — рече Каз. После кривна глава настрани и изражението му се отнесе. Замисля нещо, помисли си Нина. — Имаш честно лице, господин Фейхи — каза той накрая.
Колм погледна въпросително сина си.
— Ами… дано е така. Благодаря.
— Не е комплимент — каза Йеспер. — Познавам тази физиономия, Каз. Да не си посмял!
Каз само мигна бавно. Каквато и схема да се беше родила в диаболичния му мозък, вече нищо не можеше да я спре.
— Къде си отседнал? — попита той Колм.
— В Щрауса.
— Не е безопасно да се връщаш там. Ще те преместим в хотел „Гелдренер“ и ще те регистрираме под друго име.
— Но… защо? — заекна Колм.
— Защото едни хора искат Йеспер да умре и вече те използваха като стръв, за да го изкарат на открито. Без колебание ще те вземат за заложник и, за съжаление, няма да си първият. — Каз надраска някакви указания на лист хартия и го връчи на Роти заедно с дебела пачка крюге. — Можеш да се храниш в трапезарията на хотела, господин Фейхи, но ще те помоля да не излизаш по улиците, докато не се свържем с теб. Туристическите обиколки ще трябва да почакат. Ако някой попита по каква работа си в Кетердам, казвай, че си на почивка.
Колм местеше поглед между Роти и Каз. Накрая въздъхна.
— Не. Благодаря ви, но това е грешка. — Обърна се към Йеспер. — Ще намерим друг начин да изплатим кредита. Или ще започнем от нулата другаде.
— Няма да се отказваш от фермата — каза Йеспер, после сниши глас и добави: — Тя е там. Няма да я изоставим.
— Йес…
— Моля те, тате. Остави ме да оправя нещата. Знам, че… — Преглътна, а костеливите му рамене се сгърбиха. — Знам, че те разочаровах. Дай ми още един шанс, само за това те моля.
Нина подозираше, че Йеспер не говори единствено на баща си.
— Не ни е мястото тук, Йес. Този град е прекалено шумен и всеки прави каквото си иска. Не мога да остана тук.
— Господин Фейхи — тихо рече Каз, — нали знаеш какво казват за кравешкото пасище?
Веждите на Йеспер литнаха нагоре, а Нина я напуши смях. Какво знаеше копелето на Кацата за кравешките пасища?
— Върви с наведена глава и си гледай в краката — отвърна Колм.
Каз кимна.
— Просто мисли за Кетердам като за много голямо кравешко пасище. — Думите му предизвикаха бегла усмивка върху лицето на фермера. — Дай ни три дни да вземем парите и да ви изведем с Йеспер от Керч по живо, по здраво.
— И това е възможно?
— Всичко е възможно в Кетердам.
— Тази мисъл не ме успокоява особено — каза Колм, после стана, а Йеспер скочи на крака.