— Тате?
— Три дни, Йеспер. После се прибираме. Със или без парите. — Сложи ръка на рамото му. — И се пази, в името на светците. Всички се пазете.
Буца заседна в гърлото на Нина. Матиас беше изгубил семейството си в пограничен сблъсък. Нея я бяха отделили рано от дома й, за да се обучава в Малкия дворец. Вилан буквално го бяха изритали от дома му. Кювей беше загубил и баща си, и родината си. А Каз? Хич не искаше и да знае от коя тъмна уличка е изпълзял Каз. Но Йеспер имаше къде и при кого да отиде, при човек, който да му казва, че всичко ще бъде наред. Представи си златни полета под безкрайно синьо небе и чифлик, който се гуши на завет под клоните на червени дъбове. Място, където нищо не те заплашва. Представи си как Колм Фейхи отива в кабинета на Ян ван Ек и му казва да им върне веднага Иней, иначе ще му разбие зъбите. Искаше й се някой в този град да им помогне, искаше й се да не са толкова сами. Искаше й се господин Фейхи да ги отведе всичките във фермата си. Никога не беше ходила в Новий Зем, но копнежът по онези златни полета я пронизваше като носталгия. „Глупаво — каза си тя. — Детинско.“ Каз беше прав — ако искаха справедливост, трябваше сами да си я осигурят. Само дето това не облекчи болката в прежаднялото й сърце.
Колм се сбогува с Йеспер, после тръгна с Роти и Спехт през гробището. Обърна се да им помаха и скоро изчезна от погледа.
— Трябваше да ида с него — каза Йеспер, застанал на прага.
— Веднъж вече едва не го убиха заради теб — рече Каз.
— Знаем ли кой е направил засадата в университета? — попита Вилан.
— Бащата на Йеспер е ходил при градската стража — каза Матиас. — Подозирам, че повечето офицери там не биха се посвенили да вземат подкуп.
— Така е — кимна Нина. — Но не е съвпадение, че от банката точно сега са го потърсили за кредита.
Вилан се тръсна на един стол.
— Ако банката е замесена, значи е твърде вероятно баща ми да стои зад всичко това.
— Пека Ролинс също има контакти в банките — отбеляза Каз и ръката му се сви около вранската глава на бастуна.
— Възможно ли е да работят заедно? — попита Нина.
Йеспер прокара ръце по лицето си.
— В името на вси светии и леля ти Ева, дано да не е така.
— Нищо не изключвам — рече Каз. — Но всичко това не променя плановете ни за тази нощ. Ето. — И бръкна в една от нишите в стената.
— Револверите ми! — възкликна Йеспер и ги притисна към гърдите си. — О, здравейте, хубавци мои! — Усмивката му беше ослепителна. — Взел си ги!
— Сейфът в Облачния не би затруднил и дете.
— Благодаря ти, Каз. Благодаря ти.
Топлотата, която Каз бе демонстрирал пред бащата на Йеспер, се беше изпарила без следа също като мечтите на Нина за златните полета.
— Каква полза от стрелец без оръжие? — попита Каз и явно не забеляза как увехна усмивката на Йеспер. — Ти отдавна си на червено, Йеспер. Както и ние. Тази нощ ще започнем да си плащаме дълговете.
И ето че отиваха да направят точно това — беше се стъмнило, а намаляващата луна ги зяпаше като бяло бдително око. Нина смъкна ръкавите си. Вече не беше толкова студено, късната пролет беше седнала на трона. Или поне каквото минаваше за късна пролет в Керч — влажната клаустрофобична топлина на животински дъх с по някоя и друга кратка и непредсказуема буря за разкош. Малко по-рано Матиас и Йеспер бяха тръгнали към голямата лодка на доковете, а след като се върнаха, всички поеха към брега на острова, без Кювей, Роти и Спехт, които останаха на Черното було.
Лодката безшумно цепеше водата. Далеч отпред се виждаха пътеводните им светлинки.
Револверите на Йеспер се кипреха на кръста му, двамата с Матиас бяха нарамили и по една пушка. Каз имаше пистолет в джоба на палтото си, както и демоничния си бастун, разбира се, а Вилан току поглаждаше раницата си. Пълна бе с експлозиви, светлинни бомби и светците знаят какво още.
— Дано да не бъркаме нещо — каза Вилан с въздишка. — Баща ми със сигурност се е подготвил.
— Точно на това разчитам — отвърна Каз.
Нина плъзна пръсти по дръжката на пистолета, прибран в джоба на лекото й пролетно палто. Досега не й бе трябвало оръжие, дори не се беше сещала да си поиска. „Защото преди аз бях оръжието.“ Но сега не можеше да разчита на силата си. Контролът й беше несръчен и тромав, сякаш се пресягаше към нещо, което всеки път се оказваше една идея по-далече от очакваното. А тази нощ нямаше място за грешки. Трябваше да е сигурна, че ще намери силата си там, където би трябвало да бъде. Животът на Иней зависеше от това. Нина знаеше, че ако беше отишла с другите на Велгелюк, битката щеше да протече другояче. Иней никога нямаше да попадне в плен, ако Нина беше достатъчно силна да се изправи пред лакеите на Ван Ек.