— Остават още двама — каза Йеспер. — А вече изоставаме от графика.
— Ами ако просто ги фраснем по главата?
— Много изискано. Харесва ми.
Нина имаше чувството, че нещо пълзи по кожата й, по цялото й тяло. Но копнежът по парем беше утихнал. „Не исках да го убивам.“ Нямаше значение. В момента беше без значение. Двама от четиримата пазачи бяха вън от играта, планът беше задействан и нямаше връщане назад. — Хайде — каза тя. — Да измъкнем нашето момиче.
7. Иней
Иней прекара безсънна нощ в мрака. По някое време стомахът й започна да ръмжи, значи беше време за закуска, но никой не дойде да махне превръзката от очите й и да остави поднос на масата. Явно Ван Ек се беше отказал да я глези. Видял беше неподправения й страх и това щеше да е новото му средство за натиск, а не сулийските очи и приятелското отношение на Бажан.
Предната нощ, след като спря да трепери, Иней пропълзя до отвора на вентилационната шахта. Беше здраво прикрепен с винтове към стената. Явно са го направили, докато тя е била в театъра. Изобщо не се изненада. Това само потвърди подозренията й, че Ван Ек нарочно го е оставил отворен, за да пробуди надеждите на пленницата си и после да ги натрие в носа й.
След това мислите й постепенно се проясниха. Лежеше в тишината и съставяше план. Щеше да проговори. Имаше куп тайни квартири и скривалища, които Утайките вече не използваха, било защото са били разкрити на някакъв етап, било защото са станали неудобни по някаква причина. Ще започне от тях. А да не забрави и уж тайни квартири, използвани от други банди в Кацата. Знаеше за един преоборудван товарен контейнер на Трето пристанище, което Лидитата използваха понякога. Чайките обичаха да се завират в един порутен хотел на няколко пресечки от Ребрата. Викаха му Тортата заради избелелия малинов цвят и белите стрехи, които приличаха на напукана захарна глазура. Щеше да отнеме цяла нощ, докато Ван Ек претърси всички тези места. Това щеше да осигури малко време на Иней. Ще прати Ван Ек и мутрите му за зелен хайвер, ще обикалят целия град да търсят Каз. Иней не беше добра актриса, но в Менажерията често се бе налагало да лъже, а и беше научила това-онова покрай Нина.
Когато Бажан най-после се появи да й свали превръзката от очите, не беше сам. Придружаваха го шестима въоръжени пазачи. Иней не знаеше колко време е минало, но подозираше, че вече се свечерява. Бажан изглеждаше прежълтял и не я поглеждаше в очите. Дано е будувал цялата нощ под тежкото време на думите, които му беше казала. Младежът сряза въжетата на глезените й и ги смени с окови. Железата дрънчаха неприятно, докато Иней вървеше след пазачите по коридора.
Този път я вкараха през задния вход на театъра. Минаха покрай зарязани декори и потънал в прах реквизит. Стигнаха до сцената. Проядените от молци зелени завеси бяха спуснати и залата за публиката, партерът и балконите не се виждаха. Със спусната завеса и под жегата от прожекторите сцената се усещаше някак по-интимна, не толкова като театрален мизансцен, колкото като истинска операционна зала. Иней стрелна с поглед масата с откъртения ъгъл, където я бяха държали предната нощ, и бързо извърна глава.
Ван Ек я чакаше, тук беше и остроносият пазач от снощи. Иней си даде мълчаливо обещание. Дори ако планът й се провалеше, дори ако Ван Ек смажеше краката й на пихтия и я оставеше саката за цял живот, тя ще намери начин да му го върне. Не знаеше как, но все щеше да измисли нещо. Преживяла бе твърде много, за да се даде сега на Ян ван Ек.
— Страх ли те е, госпожице Гафа? — попита той.
— Да.
— Каква завидна откровеност! Ще ми кажеш ли каквото знаеш?
Иней си пое дълбоко дъх и провеси уж неохотно глава. Надяваше се, че играе убедително.
— Да — прошепна тя след кратко мълчание.
— Слушам те.
— Откъде да знам, че няма да ме нараниш дори ако ти кажа всичко? — попита тя предпазливо.
— Ако информацията се окаже полезна, няма от какво да се страхуваш, госпожице Гафа. Аз не съм жесток човек. Просто използвам методите, с които ти си свикнала — заплахи, насилие. Животът в Кацата ви научава да очаквате тези неща.
Все едно слушаше Леля Хелеен. „Защо ме караш да постъпвам така? Сама си си виновна, момиче.“
— Значи ми даваш дума? — попита тя.
Пълен абсурд! Ван Ек беше показал колко струва думата му, когато наруши сделката им на Велгелюк и се опита да ги избие до крак.
Но сега той кимна тържествено.
— Да — каза той. — Имаме сделка.
— Каз никога не трябва да разбира, че…
— Да, да, естествено — прекъсна я нетърпеливо той.
Иней се изкашля.
— Синия рай е клуб близо до Ребрата. Каз използваше стаите на горния етаж да крие крадена стока. — Самата истина. Стаите сигурно още бяха празни. Каз спря да използва мястото, след като научи, че един от барманите в клуба е задлъжнял на Лъвските грошове. Не искаше никой да снася информация на конкуренцията кога той влиза и излиза от сградата.