Ван Ек си погледна часовника.
— Точно в полунощ. Брекер определено има вкус към драматичното.
Иней чу нов вик, после кратка престрелка. Краката й бяха оковани, вардеха я шестима стражи. Задави я безпомощност. Приятелите й щяха да влязат в капан, а тя не можеше да ги предупреди.
— Сметнах, че ще изглежда съмнително, ако оставя периметъра съвсем без охрана — каза Ван Ек. — Не бихме искали да се издадем, като улесним излишно противника, нали така?
— Каз никога няма да ти каже къде е Кювей.
Ван Ек се усмихна снизходително.
— Само се чудя кое ще свърши повече работа — да изтезавам господин Брекер или да изтезават теб пред очите му. — Наведе се към нея и каза заговорнически: — Нека ти кажа с какво ще започна обаче. Ще му сваля ръкавиците и ще счупя един по един крадливите му пръсти.
Иней си помисли за бледите фокуснически ръце на Каз и лъскавия белег, който минаваше през кокалчетата на дясната. Ван Ек можеше да счупи всичките му пръсти, а после и краката, но Каз пак нямаше да каже и дума. Но ако му свалят ръкавиците? Иней все още не разбираше защо са му толкова важни, нито защо беше припаднал в затворническия фургон на път към Ледения палат, но знаеше, че Каз не понася допира на кожа в кожа. Доколко можеше да скрие тази своя слабост? Колко бързо щеше да напипа Ван Ек слабото му място и как щеше да се възползва от него? Колко щеше да издържи Каз, преди да се разпадне? Това тя не би могла да понесе. Добре че не знаеше къде са скрили Кювей. Защото щеше да се пречупи преди Каз.
Тропот на ботуши изгърмя по коридора пред залата. Иней се хвърли напред и понечи да извика, но един от пазачите й затисна устата и тя напразно се замята в хватката му.
Вратите се отвориха рязко. Трийсет пазачи с трийсет пушки и трийсет пръста на спусъка. Момчето на прага отскочи назад бяло като платно. Кестенявите му къдрици стърчаха на всички страни. Беше с червено-златната ливрея на Ван Ек.
— Ааа… господин Ван Ек — разхълца се момчето и вдигна ръце пред себе си.
— Отбой — викна търговецът на пазачите. — Какво?
Момчето преглътна.
— Сър, къщата при езерото. Дойдоха от водата.
Ван Ек скочи на крака и събори стола си.
— Алис…
— Отведоха я преди час.
„Алис.“ Хубавата бременна женичка на Ван Ек. Иней усети как надеждата надига глава в гърдите й, но нарочно не й обърна внимание. Боеше се да повярва.
— Убили са един от стражите, другите намерихме вързани в мазето — продължи момчето, останало без дъх. — На масата имаше бележка.
— Дай я — излая Ван Ек.
Момчето притича по пътечката и търговецът грабна бележката от ръката му.
— Какво… какво пише? — попита Бажан.
Гласът му трепереше. Дали пък Иней не е била права за Алис и учителя й по музика?
Ван Ек го зашамари с опакото на ръката си.
— Ако разбера, че си знаел нещо за това…
— Не съм! — извика Бажан. — Нищо не съм знаел. Следвах заповедите ви с точките и запетаите!
Ван Ек смачка бележката в юмрук, но преди това Иней зърна за миг насечения почерк на Каз и краткото съдържание. „По обяд утре. Моста Гоедмед. С ножовете й.“
— Бележката беше затисната с това.
Момчето бръкна в джоба си и извади игла за вратовръзка — голям рубин в гнездо от златни лаврови листенца. Иней знаеше, че Каз е свил иглата от Ван Ек, когато той го нае да свършат онази работа в Ледения палат. Не й бе останало време да прибере иглата на скришно място, преди отрядът им да напусне Кетердам. Явно Каз се беше докопал отново до бижуто.
— Брекер — изръмжа яростно Ван Ек.
Сега вече Иней не издържа и избухна в смях.
Ван Ек я удари през лицето. Сграбчи я за предницата на туниката и я разтърси толкова силно, че чак костите й изпукаха.
— Брекер още си мисли, че това е някаква игра, нали? Та тя ми е съпруга! Носи детето ми.
Иней се разсмя отново. Всички ужаси от последната седмица се откъсваха от сърцето й и се изливаха шеметно навън. Дори да искаше да спре смеха, едва ли би могла.
— А ти беше толкова глупав, че сам му даде тази безценна информация, докато бяхме на Велгелюк.
— Да накарам ли Франк да донесе чука, за да разбереш колко съм сериозен?
— Господин Ван Ек! — примоли се Бажан.
Но Иней беше приключила със страха. Този тип вече нямаше да я уплаши. Преди Ван Ек да си е поел дъх за отговор, тя се надигна на пръсти и го фрасна здравата с чело. Усети как носът му се счупи. Той изкрещя, пусна я, а по хубавия му търговски костюм потече кръв. Пазачите моментално я дръпнаха назад.
— Ах ти, лайно дребно! — каза Ван Ек, притиснал кърпичка с монограм към лицето си. — Курва нещастна! Лично ще счупя с чука и двата ти крака…