— Ван Ек явно има недвижима собственост, която не е вписана на негово име — рече Каз накрая. — Да спестява от данъци и прочие.
Йеспер се намръщи.
— Да не си плащаш данъците не е ли… знам ли, богохулство? Мислех, че се кланя доземи на Гезен.
— Гезен и Керч не са едно и също нещо — каза Вилан.
За да научат повече за тези скрити имоти, се наложи да проникнат в кабинета на Корнелис Смеет, което от своя страна породи серия от измами. Цялата тази непочтеност дразнеше Матиас, но не можеше да се отрече, че се сдобиха с ценна информация. Благодарение на папките в кабинета на Смеет научиха за езерната къща, хубав имот на петнайсетина километра южно от града, лесен за отбрана, удобен за обитателите и вписан на името на Хендрикс.
„Винаги удряй там, където мишокът не гледа.“ Добра стратегия, това Матиас беше склонен да признае. Добра дори от военна гледна точка. Когато противникът има числено превъзходство, насочваш удара си другаде, някъде, където отбраната е слаба. Ван Ек очакваше от тях да измъкнат Иней и именно там беше съсредоточил силите си. А Каз допълнително го бе тласнал в тази посока, когато заръча на Матиас и Йеспер да подготвят голяма лодка на една от частните котвени стоянки в Пето пристанище, при това без да се крият особено, а тъкмо напротив. Точно по план, час преди полунощ Роти и Спехт бяха оставили Кювей на Черното було и — облечени с тежки плащове, които да крият лицата им, — бяха потеглили с голямата лодка, изнасяйки цяло представление — уж подвикват на приятелите си, които отплават от съседните котвени места. В действителност бяха крещели по сащисани туристи. Матиас можеше само да си представя реакцията на бедните чуждоземци и почудата им защо разни непознати им викат и махат от някаква лодка.
Каз беше разпределил Нина и Йеспер в една от двойките, които щяха да ударят езерната къща. Матиас искаше да възрази, но бързо осъзна, че решението на Каз не е лишено от здрав разум. Идеята беше да елиминират пазачите без много шум и преди да са вдигнали тревога. Военното обучение на Матиас и гришанските способности на Нина ги правеха най-подходящи за целта, затова беше разумно да ги разпределят в различни екипи. Талантите на Йеспер и Вилан бяха от по-шумните и те щяха да се включат само в краен случай. Освен това му беше ясно, че ако се лепне за Нина по време на мисии като някакво куче пазач, тя ще сложи ръце на тънкото си кръстче и ще демонстрира познанията си в областта на ругатните на няколко различни езика. И все пак той най-добре знаеше през какво е преминала Нина след Ледения палат. Беше му много трудно да я изпусне от поглед.
Подходиха откъм езерото и бързо елиминираха малкото пазачи по периметъра. Повечето вили покрай брега още бяха празни заради хладното време. Но в прозорците на Ван Ек — на Хендрикс, по-точно — грееха светлинки. Хендрикс беше моминската фамилия на майката на Вилан и имотът е бил собственост на семейството й много преди Ван Ек да влезе през вратата на вилата.
Не срещнаха никаква съпротива — един от пазачите даже дремеше на верандата. Матиас разбра, че е имало жертва, чак когато бройката на пазачите не излезе при преброяването, но не беше останало време да попита Нина и Йеспер какво е станало. Вързаха останалите пазачи, вкараха ги в мазето, после се качиха на втория етаж с маски от Комедия Брута на лицата. Спряха пред музикалната стая, където Алис седеше на пейката пред пианото. Смятаха, че вече ще е заспала, но тя още се мъчеше с някаква мелодия.
— Светци, каква е тази какофония? — прошепна Нина.
— Май „Спинкай, малка пчелице“ — каза Вилан иззад рогатата маска на Сивото дяволче. — Но не съм сигурен.
Когато влязоха в музикалната стая, териерът с копринена козина в краката на младата жена бе така добър да изръмжи, затова пък горката хубава и бременна Алис само вдигна поглед от нотите и попита:
— Пиеса ли ще има?
— Да, миличка — нежно рече Йеспер, — и ти си звездата на представлението.
Наметнаха я с топло палто, после я изведоха от къщата и я качиха на лодката. Момичето им съдействаше всячески, беше толкова послушно, че Нина чак се притесни.
— Може би до мозъка й не стига достатъчно кръв — прошепна тя на Матиас.
Матиас не знаеше как да обясни поведението на Алис. Помнеше как майка му оплескваше и най-елементарните задачи, докато беше бременна със сестричката му. Веднъж беше стигнала чак до мегдана на селото, без да осъзнае, че е обула ботушите си на обратно, левия на десния си крак и десния на левия.