Но на половината път до града, след като Нина върза ръцете й и развали хубавите й плитки с превръзката на очите, Алис май най-после започна да се ориентира в ситуацията. Взе да хленчи и току избърсваше нос с кадифения си ръкав. Хленченето прерасна в стонове и накъсано дишане, а когато я настаниха удобно в гробницата и дори намериха малка възглавница за краката й, се изроди в проточен вой.
— Искам у домааааааа — ревеше момичето. — Искам си кучето.
И оттогава не спря да реве. Накрая Каз вдигна ръце и всички излязоха навън да се отдалечат от сърцераздирателния вой.
— Всички бременни жени ли са такива? — изпъшка Нина.
Матиас се обърна да погледне през каменния вход.
— Само отвлечените.
— Не чувам собствените си мисли.
— Дали да не й махнем превръзката на очите? — предложи Вилан. — Ние ще си сложим маските.
Каз поклати глава.
— Така рискуваме да каже на Ван Ек къде се крием.
— Ще й стане нещо, ако продължава така — каза Матиас.
— В процес на удар сме — рече Каз. — Много неща има да се случат преди размяната утре. Или намерете начин да й затворите устата, или аз ще го направя.
— Тя е уплашено момиче… — възрази Вилан.
— Не съм молил за описание.
Но Вилан продължи:
— Каз, обещай ми, че няма да…
— Преди да довършиш това изречение, искам да си помислиш колко струва обещание от мен и какво си готов да платиш, за да го получиш.
— Не е виновна, че техните са я накарали да се омъжи за баща ми.
— Алис не е тук, защото е сгрешила в нещо. А защото е средство за натиск.
— Ама тя е само едно бременно момиче…
— Забременяването не е специален талант. Попитай всяко момиче в Кацата, което е изтеглило късата клечка.
— Иней не би искала…
Миг по-късно Каз беше избутал Вилан към стената на гробницата, а вранската глава на бастуна му го притискаше в гърлото.
— Кажи ми пак как да си върша работата — изсъска той. Вилан преглътна и отвори уста. — Хайде, кажи ми. А аз ще ти отрежа езика и ще го дам на първата улична котка, която намеря.
— Каз… — каза предпазливо Йеспер. Той не му обърна внимание.
Вилан стисна устни на упорита черта. Момчето наистина не знаеше кога да бие отбой. Матиас вече се чудеше дали да не се намеси, когато Каз го пусна.
— Някой да запуши устата на момичето, преди да съм се върнал — каза той и хлътна навътре в гробището.
Матиас завъртя очи към небето. Луди хора. До един имаха нужда от шест месеца в тренировъчен лагер, а вероятно и от един здрав пердах.
— По-добре не споменавай Иней — каза Йеспер, докато Вилан си подръпваше дрехите. — Ако ти се живее.
Вилан поклати глава.
— Но нали правим всичко това заради нея?
— Ми не. Всичко е заради „великия план“, не помниш ли? — каза Нина и изпръхтя. — Спасяването на Иней е само първата стъпка.
Върнаха се в гробницата. Тук, на светлината на фенера, Матиас се вгледа в Нина. Цветът на лицето й беше добър. Може би ударът й беше отвлякъл вниманието от другите неща. Оставаше да разбере защо беше убит човек по време на мисия, която не би трябвало да вземе жертви.
Алис вече не виеше. Седеше с ръце на големия си корем и хленчеше тихо. Направи несръчен опит да си махне превръзката, но Нина се беше справила добре с възлите. Матиас погледна към Кювей, който седеше на масата срещу нея. Шуанецът само сви рамене.
Нина седна до Алис.
— Искаш ли да… искаш ли чаша чай?
— С мед? — попита Алис.
— Ами… май имаме захар.
— Пия чая си с мед и лимон, иначе не го обичам.
Нина май бе готова да й каже къде точно може да си завре меда и лимона, затова Матиас побърза да се намеси:
— А шоколадова бисквита искаш ли?
— О, обожавам шоколад!
Нина присви очи.
— Не помня да съм ти давала разрешение да се разпореждаш с шоколадовите ми бисквити.
— За добра кауза е — каза Матиас и отиде да вземе кутията. Купил беше бисквитите с надежда да събуди апетита на Нина по времето, когато тя почти не се хранеше. — Пък и като гледам, кутията е почти пълна.
— Пазя си ги за по-нататък — изсумтя Нина. — И по-добре не ме ядосвай, когато иде реч за сладки неща.
Йеспер кимна.
— О, да, Нина е като дракон, който трупа сладкиши в пещерата си.
През цялото време Алис въртеше глава наляво-надясно в опит да следи разговора, без да вижда участниците в него.
— Май всички сте млади — каза тя. — Къде са родителите ви? — Вилан и Йеспер избухнаха в смях. — И защо това да е смешно?
— Не е — успокои я Нина. — Тези двамата просто са идиоти.