— Хей! — възмути се Йеспер. — Не ние ти крадем от запаса с бисквитки.
— Аз не допускам кого да е до запасите си с бисквитки — каза Нина с намигване.
— Определено — кимна навъсено Матиас.
Не знаеше дали да се радва, че Нина започва да се държи нормално, или да завижда, че друг е извикал усмивка на лицето й. Май ще е най-добре да си завре главата в кофа с вода, реши той. Държеше се като пълен мухльо.
— Е — каза Йеспер и преметна ръка през раменете на Алис. — Разкажи ми за доведения си син.
— Защо? — попита тя. — И него ли ще отвлечете?
Йеспер се изсмя.
— Едва ли. Чувам, че създавал само неприятности. От най-разнообразен вид.
Вилан скръсти ръце на гърдите си.
— Аз пък чувам, че е талантлив и неразбран.
Алис се намръщи.
— Неразбран? Аз го разбирам съвсем добре. Не е като да фъфли или нещо такова. Всъщност гласът му много прилича на твоя. — Йеспер се преви на две от смях, а Вилан се навъси още повече. — Иначе наистина е много талантлив. Учи музика в Беленд.
— Да де, ама какъв е по принцип? — попита Йеспер. — Да ти е споделял някакви тайни страхове? Лоши навици? Неподходящи флиртове?
Вилан бутна към Алис тенекиената кутия.
— Вземи си още една бисквитка.
— Вече изяде три! — възмути се Нина.
— Вилан винаги е бил много добър с моите птички. Липсват ми. Руфъс също. Искам у домааааа! — И пак се разрева.
Нина стовари глава върху масата да признае поражението си и каза:
— Браво бе. Тъкмо реших, че може и да млъкне за малко. Напразно жертвах бисквитите си.
— Абе, хора, вие никога ли не сте виждали бременна жена? — повиши глас Матиас. Отлично помнеше болежките и странните настроения на майка си, макар че поведението на Алис май нямаше нищо общо с бременността. Отпра ивица от окъсаното одеяло, захвърлено на купчина в ъгъла. — Дръж — каза той на Йеспер. — Намокри го добре да й направим студен компрес. — После клекна до Алис и каза: — Ще ти събуя обувките.
— Защо? — попита тя.
— Защото краката ти са отекли и един масаж ще те успокои.
— Леле, взе да става интересно — подхвърли Нина.
— Само не си вкарвай идеи в главата.
— Да беше казал по-рано — отвърна тя и размърда пръстите на краката си.
Матиас събу обувките на Алис и каза:
— Не си отвлечена. Просто ще останеш тук няколко часа. Утре следобед вече ще си у дома при птичките и кучето си. Знаеш, че няма да те нараним, нали?
— Не съм сигурна.
— Е, не ме виждаш заради превръзката, но аз съм най-едрият тук и ти обещавам, че никой няма да те нарани. — Каза го с пълното съзнание, че може и да не спази обещанието си. Защото бедната Алис получаваше масаж на краката и студен компрес на челото в дупка, пълна с някои от най-смъртоносните змии, които пълзяха по улиците на този трижди проклет град. — Много е важно — продължи той — да се успокоиш, за да не си навредиш сама на здравето. Как да те ободрим, какво обичаш да правиш?
— Ами… обичам да се разхождам по брега на езерото.
— Добре, може по-късно да се разходим. Друго какво?
— Обичам да си правя прически.
Матиас погледна многозначително към Нина.
Тя се намръщи, естествено.
— Защо реши, че мога да правя прически?
— Защото твоята коса винаги изглежда добре.
— Чакайте — вдигна ръце Йеспер. — Той сериозно ли ти направи комплимент? — Наведе се да погледне по-отблизо Матиас. — Откъде да знаем, че този не е самозванец?
— Добре де, може би някой ще й направи прическа. Някой, подчертавам.
— Нещо друго? — попита Матиас.
— Обичам да пея — каза Алис.
Вилан взе да клати трескаво глава, устните му оформиха серия от безмълвни „не“-та.
— Искате ли да ви попея? — попита обнадеждено Алис. — Бажан казва, че мога да изляза на сцена, толкова съм добра.
— Дали да не го оставим за по-късно? — предложи Йеспер.
Долната устничка на Алис се разлюля като чиния на ръба на маса миг преди да полети към пода.
— Пей — избълва Матиас. — Непременно ни попей.
И тогава започна истинският кошмар.
Не че Алис пееше фалшиво или имаше неприятен глас. Обаче не спираше. Никога. Пя, докато се хранеше, между хапките. Пя, докато я разхождаха между гробовете. Пя зад един храст, където отиде да се облекчи. А когато най-после се унесе, тананикаше насън.
— Може би това е бил планът на Ван Ек от самото начало — мрачно заяви Каз, когато всички излязоха отново от гробницата.
— Какво, да ни подлуди? — каза Нина. — Получава се.
Йеспер затвори очи и изпъшка.
— Дяволски план.
Каз извади джобния си часовник и го погледна.