— Нина и Матиас така или иначе трябва да тръгват. Малко по-рано от предвиденото, но като стигнете до позициите си, може да поспите няколко часа. — Трябваше да внимават с придвижването си от и до острова, затова беше решено да заемат позициите си сега, а не да чакат изгрева на слънцето. — Маските и наметалата ще ви чакат при кожухаря. Ще се ориентирате по златния язовец на табелката. Не се дегизирайте веднага, просто вземете костюмите и изчакайте да стигнете възможно най-близо до Капака, преди да ги раздадете. После ще поемете на юг. Не се задържайте на едно място и секунда повече от необходимото. Нека не привличаме излишно вниманието на бандите в Кацата. — Каз ги погледна поред. — Всички трябва да сте по местата си преди пладне. Вилан — на улицата. Матиас — на покрива на Емпориум Комедия. Йеспер ще е отсреща, на покрива на хотел „Амберс“. Нина, ти ще си в стая на третия етаж на същия хотел. Балконът на стаята гледа към моста Гоедмед. Всички трябва да имате пряк и свободен изглед към моста, ясно? Искам да следите с поглед Ван Ек от първата секунда. Той ще е намислил нещо и ние трябва да сме готови.
Нина стрелна скришом с поглед Йеспер, но каза само:
— Никакви оплаквачки.
— Никакви погребения — отвърнаха другите.
Нина тръгна към вързаната за брега гребна лодка. Каз и Вилан се прибраха в гробницата, Йеспер също тръгна натам, но Матиас му прегради пътя.
— Какво стана при езерната къща?
— В смисъл?
— Видях как те погледна Нина.
Йеспер се размърда неспокойно.
— Защо не попиташ нея?
— Защото Нина ще твърди, че е добре, докато не й стане толкова зле, че не е в състояние да изрече думите.
Йеспер отпусна ръце върху дръжките на револверите си.
— Ще кажа само, че е добре да внимаваш. Тя не е… съвсем на себе си.
— Това пък какво означава? Какво стана в къщата на Хендрикс?
— Натъкнахме се на малка пречка.
— Човек умря, Йеспер.
— Хора умират постоянно в Кетердам. Просто бъди нащрек. И бъди готов да й помогнеш при нужда.
С тези думи Йеспер влезе решително в гробницата, а Матиас изръмжа с раздразнение. Тръгна с бърза крачка да настигне Нина, като превърташе наум предупреждението на Йеспер, но не каза нищо, а само изчака Нина да се качи на борда и после тласна лодката в канала.
Беше дал остатъка от парем на Каз и това беше най-умната му постъпка, откакто се бяха върнали от Ледения палат. Не му беше лесно да стигне до това решение. Каз си оставаше загадка, Матиас така и не успяваше да прецени колко плътен е мракът в него, нито коя граница не би прекрачил, ако изобщо имаше такава. Но него Нина не беше в състояние да го манипулира и когато се вмъкна в леглото му след удара в Облачния, Матиас разбра, че е взел правилното решение. Защото Дйел му беше свидетел, че самият той би й дал всичко, което поиска, ако така ще продължи да го целува.
В онази нощ го беше събудила по средата на сън, който го преследваше безмилостно след Ледения палат. Уж се скиташе в студа, заслепен от бръснещия сняг и заслушан в далечния вой на вълците, а после се събуди до Нина, цялата топла и мека. Сети се какво му беше казала на кораба, докато още беше в хватката на парем. „Можеш ли изобщо да мислиш самостоятелно? За теб аз съм само поредната кауза. Първо следваше слепешката Ярл Брум, сега правиш същото с мен. Не ти искам тъпите клетви.“
Едва ли е говорела сериозно, но въпреки това не можеше да забрави думите й. Преди, като дрюскеле, Матиас беше следвал една изкривена кауза. Сега разбираше това. Но поне бе имал ясен път пред себе си, нация, която да защитава. Знаел бе какво представлява и какво светът очаква от него. Сега не беше сигурен в нищо, освен в Дйел и в клетвата, която беше дал на Нина. „Създаден съм да те пазя. Единствено смъртта ще отмени тази моя клетва.“ Наистина ли бе заменил една кауза с друга? Дали не търсеше убежище в чувствата си към Нина, защото го е страх да погледне бъдещето в очите и да си избере път?
Насочи мислите си към гребането. Съдбата им нямаше да се реши тази нощ, а имаха да свършат куп неща преди зазоряване. А и каналите нощем му харесваха, обичаше ритъма на греблата, отраженията на уличните лампи във водната повърхност, тишината, усещането, че минаваш незабелязан през спящия свят, светлинка тук-там в прозорците, мисълта, че някой се е измъкнал от лапите на съня да дръпне завесите или да хвърли поглед навън. Стремяха се да ограничат максимално придвижването си до града денем и именно чрез нощните разходки по каналите Матиас бе опознал Кетердам. Една нощ бе зърнал жена през прозореца. Облечена бе с красива рокля, седеше пред тоалетката си и сваляше фибите от сложната си прическа. А после някакъв мъж, съпругът й вероятно, се приближи и започна да й помага, а тя се обърна да го погледне и се усмихна. Онзи миг причини на Матиас болка, която той не успяваше да назове. Той беше войник. Нина — също. Такива мирни семейни сцени не им бяха писани. Знаеше го, но въпреки това завиждаше на онази двойка за спокойствието, уютния дом и уюта помежду им.